Село Екши Су

Екши Су или Горно Върбени или Молско Върбени (на гръцки димотики: Ξινό Νερό, Ксин̀о Нер̀о, катаревуса: Ξινόν Νερόν, Ксин̀он Нер̀он, до 1926 година Εξή Σου, Екси Су, турски: Ekşi su, Екши су) е село в Република Гърция, Дем Суровичево (Аминдео), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 1 229 жители (2001).
География
Селото е разположено на 34 километра югоизточно от Лерин и на 5 километра западно от демовия център Суровичево (Аминдео) в малка котловина в подножието на прохода Кили Дервент между планините Мала река и Малка Нидже. В околностите на селото има минерални извори, на които то дължи и името си - Екши Су и Ксино Неро означават кисела вода съответно на турски и на гръцки. Традиционното българско име на селото е Горно Върбени или Молско Върбени.


История

В Османската империя
В 1669 година английският пътешественик Едуард Браун минава през "Екисо Вербени, чийто лимони много се ценят и има големи и многобройни извори". В края на 19 - началото на 20 век Екши Су е голямо чисто българско село. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Върбени Екши су (Vrbeni Eski sou) има 360 домакинства с 1 050 жители българи. Стефан Веркович пише в 1889 година, че в селото живеят 289 български семейства или 1 425 жители.

Според Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в Екши Су в 1900 година живеят 1 900 българи християни и 65 цигани. Екши Су е "най-хубавото и най-богато село на леринския район", пише Христо Силянов в 1902 година в "Писма и изповеди на един четник".

В 1877 година мнозинството от екшисуйци приемат върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 2 200 българи екзархисти и 136 патриаршисти и 96 цигани. В селото е отворено българско училище. Според телеграма, изпратена от местните жители до Отоманския парламент, през 1909 година в селото вече няма патриаршисти.

Екшисуйци участват активно в борбата на ВМОРО срещу турската власт. Някои от тях се включват в четата на Марко Лерински. През септември 1902 година 15 жители на селото, начело със свещеника Ваче (Иван) Стейров са осъдени на затвор от 15 до 3 години заради участие в "българския комитет". През Илинденско-Преображенското въстание на 2 август 1903 година 2 000 въстаници нападат железопътната спирка Екши Су и я разрушават. След въстанието жителите на селото оказват упорита съпротива на появилата се гръцка въоръжена пропаганда, заради което гръцките андарти кръщават селото Малка София. След клането в Загоричани през 1905 година и последните гъркомански къщи в Екши Су се отказват от Цариградската патриаршия и приемат върховенството на Българската екзархия.


В Гърция (1912 - 1941)
След злополучния за България край на Междусъюзническата война Екши Су с цяло Леринско попада в Гърция и гръцките власти започват системен терор над хората с изявено българско съзнание, много от които са принудени да емигрират. Заради това, че не се отказва от идентификацията си с българската нация екшисуецът Петър Шунтаков без съд е разстрелян показно пред Солунския затвор Еди куле. Преброяването от 1913 показва 1 735 жители.

По време на Първата световна война през август 1916 година селото за кратко е освободено от Първа българска армия. След Ньойския договор селото отново е върнато в Гърция, като голяма част от жителите му емигрират в България. Според преброяването от 1920 в Екши Су живеят 1 406 души. През 1926 година селото е прекръстено на Ксинон Нерон.

Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година в Ксинон Нерон живеят 2 026 души - 3 евреи, 1 сърбин и 2 022 гърци, от които 1 945 "българофони" (318 семейства), разделени на три групи - 1 717 (298 семейства) "българомислещи с изявено българско съзнание", 22 "с гръцко национално съзнание" и 208 "с неопределено национално съзнание". През 30-те години в Екши Су са основани две групи на ВМРО (обединена) с 15 души. В документ на служба "Чужденци" към управлението за държавна сигурност в Солун от 1939 се казва, че в района на Ксинон Нерон е сформирана комисия, която подготва изложение до италианския консул с оплакване от наложена забрана на българите да говорят на родния си език. Преброяването от 1940 година показва 1 955 жители.

Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 година посочва Ксинон Нерон заедно със Загоричани, Мокрени и Буф като едно от селата с най-голяма концентрация на "българомислещи" в региона. В междувоенния период 40 български семейства от Екши Су се изселват в България, а 6 - 7 отвъд океана.


През Втората световна и Гражданската война
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Екши Су се образува български културен клуб и в училището започва да се преподава на български език вместо на гръцки, заради което бившият екзархийски учител Димитър Гульов е арестуван и хвърлен в Солунския затвор Еди куле. Екшисуйци след 30 години прекъсване отново тържествено празнуват 24 май, денят на Светите братя Кирил и Методий с водосвет на български. През май 1941 гръцката администрация в Екши Су е заменена на общоселско събрание с българска и е избран кмет българин.

На съвещание от 23 октомври 1941 година германският командващ военната област Солун-Егея генерал фон Кренцки по повод инцидент станал в Екши Су заявява, че "населението му е 100% македонци, които сами признават, че принадлежат към българската народност".

Екшисуйци се включват активно във въоръжените отряди Охрана, образувани от Централния Македонобългарски комитет, които отблъскват набезите на гръцките паравоенни организации в западната част на Егейска Македония. На 2 август 1944 година в Екши Су се празнува за последен път тържествено годишнината от Илинденското въстание.

В 1945 година в Ксино Неро има 2 039 българофони, 1 900 от тях с "негръцко съзнание" и 139 с "неустановено национално съзнание". Преброяването от 1951 година показва 2 608 жители.

В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник "Фос" пише:

„ Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.[ “

В Гражданската война жителите на Екши Су се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция, като селото дава над 300 убити. Загубата на комунистическите сили води до нова емиграционна вълна към България, Югославия (60 семейства) и отвъд океана в САЩ, Канада и Австралия. Преброяването от 1951 година показва 2 608 души, но при него като екшисуйци са броени и много жители на околните села потърсили убежище от войната в голямото Екши Су. Преброяването от 1961 година показва 1 562 души, това от 1971 - 1 419, а това от 1981 - 1 393.


Инциденти с честването на Петрос Папапетрос
През август 1998 година жителите на Ксино Неро, начело с кмета Константинос Селцас не позволяват на гръцки националисти, сред които и членове на гръцката крайнодясна организация Златна зора и архимандритът на Аминдео Севастианос да проведат в селото честване на убития от ВМОРО гъркоманин Петрос Папапетрос.През август 2000 година сблъсъкът се повтаря и статуята на Папапетрос, дотогава многократно събаряна от екшисуйци и след това възстановявана от властите, мистериозно изчезва, което води до скандал в гръцкия парламент. Управителят на Ном Лерин Павлос Алтинис коментира новия инцидент така: "Както е известно Ксино Неро от много години е в обхвата на българската и на втори план на славомакедонската пропаганда...[жителите му] са недостойни гърци, които се представят като българеещи се или славомакедонеещи се, за да получат парични облаги от чужбина."


Ксино Неро днес
Днес Ксино Неро е сравнително голямо село по гръцките стандарти. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично. Жителите се занимават традиционно със земеделие и животновъдство и с експлоатация на минералните извори около селото. Тези извори са един от трите официално признати източници на минерална вода в Гърция и за експлоатацията им в Ксино Неро е построена бутилираща фабрика.

Всяка година в края на февруари - началото на март в Ксино Неро се провежда карнавал, в който участват хора от цяла Егейска Македония.

Футболният клуб на Ксино Неро се казва "Анагениси" и е основан в 1926 година.