...

вторник, 29 ноември 2011 г.

Емигрантът Иван Гаджев събрал томове документи на българи от Македония, дари ги на родния си град Гоце Делчев


През годините са го наричали от агент на ЦРУ до агент на КГБ. Всъщност той сам признава, че е агент единствено на България. 74-годишният д-р Иван Гаджев десетилетия събира цялата история на българската емиграция в Северна Америка.

60 тона книги, документи и ценни вещи емигрантът пренесе с три контейнера от Детройт в родния си Гоце Делчев. Построи с лични средства триетажна модерна сграда, където подреди единствената по рода си частна библиотека у нас. Над входа й се веят знамената на България, САЩ и Канада. Голямата сграда приютява и много вещи и снимки, което я доближава и до музей.

Иван Гаджев е син на активист на ВМРО до 1934 г., когато организацията е забранена. Веднага след 9 септември 1944 г. баща му е арестуван и убит като враг на народната власт.

Гаджев завършил ветеринарна медицина у нас след няколко отказа да го приемат за студент заради "лоша" биография. Работил в селата в Гоцеделчевско, но постоянно е обвиняван от БКП, че саботира "важни ветеринарни мероприятия".

На 3 юли 1968 г. минал нелегално границата с Гърция край с. Годешево и по брега на р. Места се озовал в Гърция. След неколкомесечен престой в лагера за политически емигранти "Лаврион" пристигнал в Детройт, щата Мичиган.

"Попаднах в голямата емигрантска колония към черквата "Св. Климент Охридски". Тогава повечето от българските емигранти в Детройт бяха дошли след погромите на Илинденското въстание през 1903 г., след балканските войни, както и след 9 септември 1944 г. В техните разкази винаги се говореше и за преживяното в родния край - Егейска, Вардарска и Пиринска Македония", спомня си Гаджев.

Започнал работа като мияч на бутилки и товарач в "Кока-Кола". След няколко години успял да положи изпити и да защити българската си диплома като ветеринарен лекар. През 1974 г. създал собствена клиника и работил там до пенсионирането си през 2002 г.

Срещнал красивата българка Флоранс, родена в САЩ, но с родители емигранти от Охридско. Оженили се и отгледали 5 деца. Всички са кръстени с български имена - Катерина, Илия, Тодор, Христо и Мария.

Идеята на д-р Гаджев да създаде научен институт по история на българската емиграция в Северна Америка възникнала през 1976 г. след десетки срещи и разговори с наши емигранти и членове на Македонската патриотична организация. До къщата си в Детройт построил библиотека. Влагал всеки спечелен долар от клиниката в закупуване на архивни книги, специални стелажи и контейнери. Пътувал непрекъснато, за да се среща с най-възрастните емигранти и да записва спомените им. Събрал над 40 000 тома, 1 млн. архивни документи, хиляди снимки и други ценни вещи от 1880 г. до днес. Има повече от 500 часа магнетофонни записи - спомени на българи от Македония. Не вярвал, че ще настъпят демократични промени у нас и затова поръчвал ксерокопия на книги от Националната библиотека, които му изпращали в САЩ.

"Когато по време на Илинденското въстание са горели къщи и черкви, хората са бягали с документите в ръцете си в Америка. Искам да издам по една книга за живота на всеки от тях. В разговорите ни се крият страхотни тайни, които никой не знае. Това са истинските българи! Преди смъртта на всеки от тях се заричах, че един ден ще върна гласовете им и същите тези документи обратно в България. Те всички се определяха като българи и за никакви македонци не може да става дума", разказва Гаджев.

Преди десетина години решил да премести целия архив в родния си град Гоце Делчев. Построил триетажната сграда. Македонци му предложили 2 млн. долара, за да откупят всичко, но той почти ги изгонил: "Това не се продава."

Гаджев е събрал спомени на наши емигранти, членове на ВМРО, съратници на Тодор Александров, лична кореспонденция на Ванчо Михайлов.

Най-ценните архиви са в специално хранилище. Десетки метални каси пазят документи от живота на българите, църковните общности и организации. Тук е и архивът на Георги Пирински. Лидерите на Българския национален фронт са му завещали 30 кашона с протоколи, доклади, кореспонденция.

С висока стойност са документите за създаването на българските православни църкви в Северна Америка, на Македонската патриотична организация (МПО), Българския национален фронт (БНФ) и други български емигрантски организации.

В музейната експозиция са изложени интересни документи и снимки за историята на САЩ, за дейността на американските правителства и политиката им спрямо имиграцията.

Богата църковна утвар и ценни икони от изоставените български черкви в Северна Америка са сред експонатите. Има дори и няколко оригинални тухли от основите на първата българска черква в Северна Америка "Св. Троица" в гр. Мадисън, щата Илинойс. Д-р Гаджев е издирил и съхранил и кандилницата на архимандрит Теофилакт - първия български свещеник в Северна Америка. Има евангелията на старобългарски, отпечатани в Киев през ХVIII век за нуждите на български духовници, изпратени в Северна Америка.

Д-р Гаджев насърчава сина си Тодор да учи у нас. През 1997 г. 20-годишният младеж получава и българско гражданство. Завършил е кинезитерапия в Националната спортна академия. Помага на баща си и ръководи строителството на новата модерна сграда на института в Гоце Делчев, както и прехвърлянето на научния архив и библиотеката. Скоро се наложило да се върне в Детройт, за да легализира там образованието си.

Родолюбивият емигрант бе сред номинираните за приза "Достойните българи" на в. "24 часа" през 2004 г. веднага след като прехвърли у нас огромната си частна библиотека. Три години поред е обявяван за "Българин на годината" в САЩ. Издал е 13 книги, а поне още толкова чакат да бъдат написани.