Село Баница

Баница (на гръцки: Βεύη, Веви, до 1926 година Μπάνιτσα, Баница) е село в Република Гърция, в Дем Вощарани (Мелити), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 1 535 жители (2001). Селото е разположено на 23 километра източно от номовия център Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже на главния път от Солун за Лерин и Битоля.

История

В Османската империя
Баница е едно от най-старите села в региона. Църквата „Свети Николай“ в селото е построена в 16 век. В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорина от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Баниче с 132 джизие ханета (домакинства).

В 19 век Баница е голямо чисто българско село. В края на 18 век Франсоа Пуквил, френски консул при Али паша Янински пише за Баница, че е „българско село със 120 семейства“. В 1863 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан в "Пътуване от Белград до Солун", пише за Баница: "Баница, село със 130 български къщи." В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Баница е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи. Според Стефан Веркович в 1889 година в Баница живеят 141 български семейства или 682 души.

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Баница има 1 650 жители българи. Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 2 000 българи екзархисти и функционират две български училища - основно и прогимназиално.

Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на 19 век от Георги Попхристов и Даме Груев.
В Гърция
Придвижване на българска артилерия край село Баница по време на Първата световна войнаСлед Балканската война селото попада в Гърция. Преброяването от 1913 показва 1 617 жители. Баница за кратко е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Преброяването от 1920 показва 524 семейства и 1 659 жители, а това в 1928 - 1 995 жители. През 1926 година Баница е преименувано на Веви. В 1922 година под Баница в югозападна посока е построено малко селище, в което са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, и което днес се нарича Като Веви и се смята за квартал на Баница.

На 15 ноември 1931 година началникът на полицията в Баница изпраща в Лерин доклад със списък на "доказаните българи" първенци в селото, оглавен от Никола Малинов, обвинени, че са членове на нелегална революционна организация, като срещу един от тях - Кръстьо Манов е започнало съдебно дирене. Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които "българомислещи с изявено българско съзнание". В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с "българомислещите". Преброяването от 1940 година показва 2 245 души.


Втората световна и Гражданската война
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че "са българи и не желаят друга власт, освен българска". Баничани участват активно и в създадените от Централния българо-македонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония. След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в "Охрана" от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.

„ Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.“

В 1945 в Баница има 2 680 българофони, от които 1 900 с "негръцко национално съзнание", 280 с "гръцко" и 500 с "неустановено национално съзнание".

В Гражданската война жителите на Баница се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и след загубата нова вълна баничани се изселват в Югославия и Албания.

В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник "Фос" пише:


След войните
Лигнитните мини южно от селотоПреброяването от 1951 показва 2 062 жители, а това от 1961 2 105. През 60-те години голяма част от жителите му емигрират - към Германия, Австралия и Канада - и населението на селото се преполвява - преброяването от 1971 сочи едва 1 043 души. Масовата емиграция продължава до 70-те години на 20 век. Според различни изчисления в Канада живеят около 6 500 баничани и техни потомци, в Австралия - 2 500, в Република Македония 2 000. Преброяването от 1981 година сочи 806 жители, а това от 1991 - 753.

В планината над Баница е разположен рудникът Веви, който е открит през 1980-те. Рудникът дава висококачествен лигнит и осигурява много работни места в селото.