...

петък, 26 февруари 2010 г.

КУКУШ - НЕИЗВЕСТНИ ФАКТИ ОТ ТРАГЕДИЯТА МУ

Иван Папукчиев

До 1913 г. Кукуш е български град в Македония, с около 10 000 жители (фиг. 1). Известен е с това, че през 1860 г. там започва униатството. Родно място на Гоце Делчев, Христо Смирненски и други известни българи. Намира се на около 30 километра северно от Солун. За последните дни на родния им град са ми разказвали моите баща и майка.

На 16 юни 1913 г. започва Междусъюзническата война. Три дни (19, 20 и 21 юни) една наша бригада води кръвопролитни боеве с шест гръцки дивизии. Гърмежите от фронта започнали все по ясно да се чуват. Явно било, че българите отстъпват.

На 20 юни умира прислужничката на католическата черква и на 21 е трябвало да бъде погребана. Кукушани уплашено бягат от града. На погребението били само отец Йосиф Раданов - от с. Гранитово Елховско, баща ми Тенчо Марков Папукчиев и гробарят. Снаряди вече падали в града. Виждала се непрекъсната върволица мъже, жени и деца, с малко багаж в ръце да се отправят на север - към България. На две на три погребват жената, отец Йосиф сваля епатрахила, загъва в него требника и кръста и ги дава на баща ми с думитe:

- Тенчо, аз бягам …, и тръгва без дрехи и без пари след върволицата бежанци. Към България! Предишната година гърците го пребили в Солун понеже е българин. Страхувал се, че пак ще го бият. Баща ми е трябвало да се върне в града, понеже там е била майка ми с дете пеленаче в ръце. Виждали се вече и отстъпващи български войници. Баща ми се прибира и с малкото останали кукушани се скриват в манастира, пансион за сираци на католическите сестри на милосърдието (soeurs de charite). Гръцките войници навлизат в изоставения град.
От по-високите сгради в манастира те гледали как гръцките войници палят града. Вече е имало няколко пожара от снарядите. Методично, войниците с факли в ръце влизат от двор в двор и палят по ред всичко: къщи, бараки, стопански постройки ... Абсолютно всичко. Гори целия Кукуш! ( Изгорени са 1846 къщи, 612 дюкяна и 5 мелници - из протокола на Карнегиевата анкета извършена на място.)
На другата сутрин майка ми се събужда и гледа: До пътната врата на манастира са наредени всички сираци, облечени и с по една бохчичка в ръце. До тях са и всички калугерки . Майка ми ужасено ги попитала:

- Сестро, на кого ни оставяте? - калугерките се опитали безуспешно да я утешат. В този момент викат баща ми при игуменката – французойка. Тя му казала, че един гръцки офицер иска да й съобщи нещо. Търсят баща ми за преводач.Той знаеше и гръцки и френски. Отиват до вратата и гледат гръцките войници с поставени ножове на пушките, водени от един гръцки генерал.Той размахал един лист хартия и заявил :

- Ето, имам заповед да изколя / sic / всички българи. Вие калугерките излезте заедно с децата!

Игуменката му отговорила :

- Тук е френска територия. И показала френското знаме окачено над вратата. -Не можете да влезете без мое разрешение!

Генералът тръгнал навътре към двора през вратата, но игуменката, която била едра жена, грабва генерала и буквално го изхвърля навън. После постила френското знаме пред вратата и я затръшва под носа на генерала. Баща ми казваше:

- И аз бях изпотен, но от лицето на игуменката буквално течеше студена пот.

Генералът не се решил да стъпи на френското знаме и отстъпил като оставил постове около манастира.

Клането се отложило временно.

В манастира случайно попаднал един евреин, амбулантен търговец . Игуменката написала писмо до френския консул в Солун и през нощта тайно спуснали евреина през един от прозорците. Какво е станало с него не се знае, но след два дни всички постове около манастира били вдигнати. Останала само една малка група гръцки войници. Можело да се излиза из изгорения град.

Баща ми решил да свали камбаната от изгорялата черква. Сам отива с две въжета и почва да я сваля. Но едното въже се скъсва и камбаната застрашително се залюляла. Баща ми избягал и когато камбаната се успокоила и останала да виси, връща се с още едно въже и успешно я сваля. Тази камбана вече е единствения свидетел на тези събития и сега се намира на камбанарията на католическата черква в село Куклен - Пловдивско .

Когато спрели военните действия някои от избягалите кукушани тайно се върнали за да си приберат заровените жълтици. На един от тях парите (разбирай жълтиците) ги пренесли двама души на тарга. После майка ми разправяше, че и тя и други жени ходили из къщите да ровят и намирали изпуснати жълтици.

След време, един френски генерал идва в манастира и поискал някой да го заведе на мястото на боевете. Отново, понеже е знаел френски, пращат баща ми. Генералът на кон, баща ми - пеша отиват до позициите. Генералът отбелязал, а баща ми също видял, че в окопите на гърците имало големи купчини изстреляни гилзи. В българските – гилзите били много малко. Генералът заключил, че българските войници са нямали патрони и за това са отстъпили.

Кукуш вече го няма. Има нов град Килкис, построен на известно разстояние от изгорелия град, част от който е изграден с материали от изгорелия Кукуш. Само на хълма е останало манастирчето “Св. Георги “ запазено и обновено от гърците (фиг. 2).

Такава е част от печалната история на Кукуш, разправена от баща ми Иван Тенчев Папукчиев и от майка ми.



------------------------------------------------------------

Забележка от http://protobulgarians.com/index.htm : Названието Кукуш е българско, от индоевропейски произход и означава "връх, височина" (виж разяснения). От същата основа (кук - връх, нещо издадено, стърчащо) са образувани и други български думи - гугла, качулка, Сакар, кукиш, шушулка, изчучулен.


http://www.sarakt.eu/kukush.htm