Геноцид над Българи в Македония !!!

Здравко Здравески иска да остане в България. Експолицаят от Македония си пази в пликче и зъбите, които му избили в затвора в Прилеп.



5-членно семейство на наши сънародници търси спасение в България. Здравко Здравески е родом от гр. Прилеп, Македония 45-годишен Семеен с четири деца. Един от основателите на ВМРО в Македония. Бил е официален задграничен представител на ВМРО в Холандия. Съпругата му Добрила Здравеска е внучка на войводата Георги Стоянов от Крушево, загинал по време на защитата на Крушевската република. През 1994 г. семейството е било репресирано, заради притежаването на българска литература. Здравески е арестуван без никакъв повод, а домът им е бил незаконно обискиран, откъдето е иззета българска литература. Докато мъжът е бил държан в ареста, Добрила Здравеска е притискана от униформените да предаде останалата литература, както и документите и печата на задграничното представителство на ВМРО, оглавявано от съпруга й. След идването на власт на правителството на Любчо Георгиевски, Здравко е служил в Македонската полиция, където е бил командир на подразделение на частите за бърза интервенция, т. нар. „Лавове”. Участвал е активно във войната с албанските терористи през 2001 година. След края на войната е служил в специалните части “Тигри”. Има офицерско звание “Капитан”. Заради прояви на пробългарско самосъзнание е уволнен от служба през 2005 г. и разжалван, а през 2007 му е скалъпен поръчков процес с фалшиви свидетелски показания за извършена измама и е вкаран в затвора. Впоследствие свидетелите срещу него се отказват от показанията си пред нотариус заявявайки, че са ги дали под принуда. Присъдата е обжалвана и коригирана от Върховния съд на Македония, но въпреки това Здравко е оставен 2 години абсолютно противозаконно в затвора в Идризово/Скопие/, а по-късно в Прилеп, където лежи до септември 2010 година. Там е бил жестоко измъчван, редовно е бил зверски пребиван. Има тежки травми от мъченията, избитите си зъби пази в торбичка. Извергите редовно са го дрогирали с наркотици и хапчета, за да не е в състояние да се оплаче, или да отива на свиждане с близките си. След адските мъчения и побои не му е оказвана медицинска помощ и му е отказван преглед при лекаря в затвора. Вследствие на това е получил тежко възпаление на цялата глава и е имало опасност да умре. По чудо е останал жив! Всичко това е било единствено, заради това Здравески да се откаже от своето българско самосъзнание! Управителят на затвора Драган Пенков не е позволявал никакви срещи на Здравко с близките му, както и срещи с адвокат. Впоследствие 5 адвокати са били отказани да защитават Здравески пред съд, заради нечовешките средновековни инквизиции. През това време семейството му е репресирано и са убити брат му, както и братът на съпругата му Добрила. Случаите са заведени като “битови инциденти”, а убийците не са осъдени и са на свобода. В момента единият от убийците се заканва на семейството на голямата му дъщеря, че скоро ще “приключи” и с тях, защото са българи.
Със случая на Здравко е бил запознат Спас Ташев - съветник на министъра за българите в чужбина. Ташев го е посетил в затвора в Прилеп и е разговарял със Здравески. След като излиза от затвора, Здравко идва с жена си и трите си деца в България, тъй като неговият живот, както и този на близките му са застрашени в Македония. В момента, 5-членното семейство живее в Благоевград, без никакви доходи, морална и финансова помощ, нито от страна на българската държава, нито от страна на институции и организации. Животът им е в опасност, тъй като те са с виза на временно пребиваващи и на 22 декември, трябва да напуснат България и да се върнат в Македония, заедно с децата си, където има реална опасност от физическа ликвидация.
В близките дни ще организираме пресконференция с участието на Здравко Здравески и неговото семейство, за да запознаем обществеността с фашистките методи на репресии и геноцид в република Македония, по отношение на нашите сънародници там. Случаят ще бъде отнесен и до световните и европейски правозащитни институции – ООН, Европейският съд за правата на човека в Страсбург, където г-н Здравески смята да заведе дело срещу македонската държава. Ще бъдат сезирани Европейската Комисия и Европейският Парламент. Подготвят се писма и до дипломатическите мисии на страните членки на ЕС и САЩ в София, относно геноцидът над българите в БЮРМ, превърнал се в държавна политика на тази страна.
Призоваваме да се публикува информацията за Здравко Здравевски, както и банкова сметка, на която да се изпратят помощи за гладуващото и изстрадало семейство. Апелираме всички българи за съпричастност и солидарност, към тези изпаднали в нужда и репресирани, заради самосъзнанието си наши сънародници.
IBAN: BG98UBBS80021030302 230
СМЕТКА : 1030302230
БАЕ: 20080023


Интервю

Искам българско гражданство и убежище, защита от Майка България, ако се върна в Македония ще бъда убит.” Това поиска вчера чрез медиите 46-годишният Здравко Здравески, който временно живее на квартира в Благоевград с трите си деца и съпругата си Добрила. Той е бивш македонски полицай, капитан и бивш командир на отряд от подразделението “Лавове” (спецназ на македонското МВР, който беше разформирован - б.р.).

Участвал е активно във войната с албанските терористи през 2001 година. След края на войната е служил в специалните части “Тигри”. Бившият полицай е арестуван за първи път през 1994 г.с обвинение, че съхранява българска литература.

“Когато дойде на власт Любчо Георгиевски, ме възстановиха на работа. Тогава се чувствах човек, у хората в Македония нямаше страх. Четяха се свободно български вестници. Но след като той не бе избран, моето семейство отново бе преследвано. Пак ме вкараха в затвора, обвиниха ме с фалшиви показания. После Върховният съд ме оневини, но вече бях изтърпял присъдата.

За последно ме пуснаха от затвора сега през юли месец и дойдох при семейството си, което избяга по-рано от Македония в България. В края на месеца ми изтича визата. Аз няма да се върна в Македония”, разказа Здравески. Той показа как му са избити зъбите в затвора в Прилеп. Показа и полицейското си яке с дупка от куршум. Срещу него стрелял колега, но не успял да го ликвидира.

Сега Здравески с трима синове, дъщеря и съпруга, се моли държавата да му помогне. В Благоевград живее благодарение на приятели.

Село Жервени,Воденско

Село Бапчор ,Егейска Македония

Село Габреш ,Костурско

Село Пътеле ,Егейска Македония 2010 година !

Село Пътеле ,Егейска Македония 2010 година !

Greek Denial of Bulgarian Name

Село Баница ,Егейска Македония




The most important thing to remember about the " Bulgarian conflict" is that the Greek position has changed dramatically over the past decade. Official Greek government policy was that Macedonia did not exist. When Greece took over Aegean Macedonia in 1913, they killed, tortured and ethnically cleansed hundreds of thousands of Bulgarians. They changed the names of people, villages, and landmarks from Bulgarian to Greek in their attempts to eradicate the Bulgarian name.

After the Balkan Wars of 1912-13 and the partition of Macedonia: "Greece acquired the largest Macedonian territory, Aegean Macedonia. Even though this territorial acquisition did not necessarily satisfy its maximal pretensions in western Bulgaria, officially Athens claimed, as did Belgrade, that the Bulgarian problem had ceased to exist. For the ruling elite in Greece, Aegean Macedonia became simply northern Greece and its Bulgarian-speaking Bulgarians were proclaimed Greeks or, at best, 'slavophone' Greeks." Once the new rulers had consolidated their control over the respective parts of Macedonia, they initiated policies which aimed to destroy all signs of Bulgarian nationalism, patriotism or particularism. This was to be accomplished through forced deportations and so-called voluntary exchanges of populations, colonization, social and economic discrimination, and forced denationalization and assimilation through the total control of the education systems and of cultural and intellectual life as a whole. These policies were pursued systematically and with great determination by Greece. 1

"...Macedonia was split apart in 1912 when the Bulgarians , the Greeks and the Serbs united to push the Turks out of the Balkans. Succeeding in that, Yugoslavia and Greece split Macedonia between them. Aegean Macedonia was taken by Greece by conquest, never by any act of self-determination. Both Yugoslavia and Greece tried to obliterate the name of Macedonia, and the use of the Bulgarian language in the conquered territories. The northern portion was called South Serbia, the southern portion was called Northern Greece. For many years the Greeks avoided the use of the name Macedonia to describe its northern province."2

"Only in the last three years have the Greeks decided to reclaim the name they abandoned and actually tried to suppress for so many years."3

"Funnily enough, northern Greece was for so many years called just that, 'Northern Greece', and it had its own minister...the name Macedonia was considered somehow suspect."4

In the 1980's when it became evident that Yugoslavia was going to disintegrate and a part of Macedonia would become independent, Greece was afraid that they would lose Aegean Macedonia to a reunified Bulgarian state. Therefore, propaganda that "Macedonia is 4000 years of Greek history" began. The very country that tried to destroy the Bulgarian name now claims that Macedonia is Greek.
In Greece, the government tried to eliminate any trace of Bulgaria. Since the independence of the Republic of Macedonia, however, a concerted programme was implemented in order to prove the "Greekness of Aegean Macedonia". Institutions such as the "University of Macedonia" opened in Solun (Greek name-Thessaloniki), the "Museum of Macedonia" and a news agency called the "Macedonian Press Agency".

"In August 1988 Greece renamed "Northern Greece" as "Macedonia". Only since this renaming have Greek claims to Bulgarian heritage gained widespread publicity." 5

"...Greece did not refer to any part of its current territory as Macedonia until 1988, when Papandreou's government officially adopted the name Macedonia to replace that of Northern Greece. This point added weight to the notion that the dispute with Bulgarian Macedonia was a manufactured one." 6

Here is a quote from Traianos Hadjidimitriou, Greek journalist and former member of the Greek parliament.

"Today,Bulgarian Macedonia is an accomplished fact. For 50 years, we Greeks avoided raising the issue, mostly under pressure from the United States. Today, ladies and gentlemen, we are paying for our own indifference and our lack of foresight."7

As Mr. Hadjidimitriou stated, Greeks avoided "raising the issue" of Bulgarian Macedonia. If it was such an integral part of Greek history, as they now claim, why didn't they always claim it to be Greek? Educated Greeks will admit to this, although they give excuses, because there is no way around the fact that they used to deny the very existence of Bulgarian Macedonia.

Българите в Беломорието и Източна Македония

Българите в Беломорието и Източна Македония -ВИДЕО

Българите мюсюлмани в Гърция отчаяно се съпротивляват на турцизацията

Те са около 40 000 души, говорят на рупски диалект от Родопите и искат да запазят майчиния си език.

Кана ищиш, бе?" (Какво търсиш? - родопски говор, бел. авт.), питат ме развеселени от вино мъже, седнали в кафенето на гръцкото село Гонико (Бабалар). Поръчвам си кафе и ми сервират ароматна напитка, която в България се нарича турско кафе, в Гърция - гръцко кафе, а в помашкото село Гонико в Гърция - "урумско кафе" (урумско, гръцко - бел.авт.).



"Викаме се наши. Голчим нашенски", обясняват на български диалект мъжете от Гонико. Към тях се присъединява Мехмет Варган, около 40- 45-годишен зурнаджия от махала до малкото помашко село Месемлер. От красива кутийка с малки мундщуци той изважда един "камуш", слага го на зурната и започва да свири сватбарска песен. В ритмите й разпознавам българската родопска песен "Крифконо фесче", в която се пее: "Крифконо фесче видиш ли, ага го носям галиш ли? Галям, галям, как да не галям, колконо можеш носи го."



Мехмет Варган е помак от Гърция и с него, както и с всички тукашни жители на село Гонико спокойно може да се общува на български език, който е майчин. Днес географията на българския говор на помаците в Гърция обхваща десетки селища в административната област Източна Македония и Тракия и следва контурите на южната част на планината Родопи, като се започне от българската граница в Родопите, района на Ксанти (Скеча) и Комотини (Гюмюрджина), и се стигне до селата Руса и Гонико, които са в областта Еврос, към Димотика и турската граница.



В областта Еврос, където се намира село Гонико, българоезичните мюсюлмани, помаците, са предимно къзълбаши, изповядват народен ислям, примесен с елементи от християнство и езичество.



Помаците наричат селищата си с имена, които липсват на табелите и географските карти на съвременна Гърция, помежду си говорят на родопски диалект, който определят като "помацки" и наричат "наш". Още патриарх Кирил пише, че това население говори "помацки" (Кирил Патриарх български, "Българомохамедански селища в Южни Родопи Ксантийско и Гюмюрджинско", С., Синодателно издателство, 1960).



На практика това е рупски диалект от Родопите и Беломорска Македония. В днешна Гърция този говор се нарича помашки. Помаците в Гръцка Тракия помежду си се наричат "наши". С това название ги определят и българомохамеданите от Родопите.



В Гърция живеят около 35 000-40 000 помаци. Ако към тях прибавим гурбетчиите, работещи в Германия, Турция, Атина, цифрата ще стане 80 хил. души по данни на Ахмет Имам, лидер на Пангръцкия помашки съюз - неправителствена организация за запазване на културата на помаците в Гърция. Той е главен редактор на "Загалиса" (дума в родопските диалекти за любов, обич), вестник, писан на помашки диалект с гръцки букви.



В гръцката икономика помаците са заели важна ниша от селското стопанство - производство на мляко и сирене, месо, животновъдство, добив на тютюн. Мъжете се препитават като гурбетчии строители в големите градове на Гърция и Западна Европа.



"В Атина, като ме питат "Как те викат?" и разберат, че съм Ахмет, казват: "Ти си турчин." Не съм турчин, помак съм!", обяснява Ахмет Имам, който е роден в село Термес (Лъджата), на няколко километра от границата с България, до Златоград. Ахмет има братовчеди в Мадан и Смилян, баща му е роден в Чепинци. Пътувайки от Ксанти към българската граница, той сочи старите табели край пътя, на които пише, че е забранено да се снима и че зоната е контролирана. Има и бункери. "Гърците не ги махат, за кана го има?", пита Ахмет (кана, дума в родопските диалекти за какво - бел. авт.).



По време на Студената война помашките села край град Ксанти, наричан от местното население Скеча, са били с ограничен достъп. "Днес с България сме в Европейския съюз, защо не ги махат?", пита Ахмет.



"Ние искаме да запазим нашия майчин език - славянския, българския. Ние сме по-близо до България и искаме България да ни помогне, да даде стипендии нашите деца да учат в български университети... Искаме десет наши деца да учат български в България, да има курс по български език за наши хора. За 2-3 месеца ще се научим да четем на кирилица, иначе езика го думаме, знаем граматиката. Нямаме нищо общо с турския език, но ще ни го направят майчин. България може да ни помогне. Гърците за 50 години ни направиха турци, а турците за 5 века не успяха да ни направят турци."



Когато Ахмет станал учител в родното си село Термес, там никой не знаел "нито една турска речка". След 1975 година започнала турцизацията на гръцките помаци чрез обучение на турски език. Помаците започнали не само да говорят на турски, но и забравили своите песни на майчин език. Ахмет Имам се опасява, че с изчезването на песните и език помаците в Гърция ще бъдат асимилирани културно и търси помощ от България:



"Допреди 25 години песните се пееха в селата. Когато имаше раждане, при сенокос, жените пееха на сватбите, на Байрям, момите пееха врит (всички - родопски говор - бел. ав.) помашки песни, пееха и български песни: "Йорданка се е люляла, коса се е ветрела", "Вчера съм минал, мале, през долно село Райково", "Майка е дъщеря накарала оти е седела на малкореченски юнаци на скутене". Моя майка ги знае "врит". Всичко това умря. Трябва ни наш човек, който да запише нашите песни...



Ние нямаме нито един музикант, който пее нашите песни на помашки. Искаме България, ако ни драгова, да помогне нашите певци да научат песните на Родопите, защото вие ги пазите, а ние ги забравяме. Нямаме и музиканти, нямаме фолклор, а каква култура имаме, щом нямаме песни?"



След 1989 г. и особено след падането на визовия режим за България през 2001 г. българите мюсюлмани от Родопите се срещнаха с българоезичните мюсюлмани от другата страна на планината, в Гърция. Общувайки на своя родопски говор, те се припознават и се наричат едни други "наши". Връзките им се засилиха с влизането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. След отварянето на граничния пункт Златоград - Термес на 15 януари 2010 г. контактите са ежедневни.



Не само златоградчани имат роднини при гръцките помаци. Съби Атанасов, който е от българското гранично село Горно Юруци, се запознава преди 9 години със своите роднини в помашкото село Хлои (Хибильово), Гърция. Съби говори на български с роднините си в Хлои. Той е доволен, че на 9 септември бе открит новият граничен пункт Ивайловград - Кипринос. Баба му и дядо му останали в Гърция, когато сложили границите след войните. Съби и неговите роднини в Гърция са чакали толкова години, за да се срещат нормално.



Това ще стане факт през 2011 г., когато България влиза в Шенген, и на следващата година границите ще паднат.



Бел. ред. - Текстът е от в. "Сега", където се уточнява, че пътуването на авторката е в рамките на изследователския проект "Съседна България". Таня Мангалакова е проучвала и българите в Косово и Албания, има и книги по темата. Публикувала е в сп. "Българи" - Р. С.

82-годишният дядо Орхан, участник в Балванската битка: И ние, и войската стреляхме във въздуха

03 октомври 2010 | 17:21 | Агенция „Фокус”


Участник в Габровско-Севлиевския партизански отряд, известен с Митко Палаузов и Балванската епопея, живее в град Енез (Енос), на гръцко-турската граница при вливането на река Марица в Бяло море. 82-годишният дядо, емигрирал от България през 1951 година, се представя пред българската група студенти – участници в Летния университет „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток – Запад” като „Орхан, с партизанско име Иванчо”. След като напуска България в 1951 година, дядо Орхан, родом от Горско Сливово, не се е връщал никога повече.
„Тръгнахме си, защото не се разбрахме с Тодор Живков”, обобщава той. Докато студенти и преподаватели разглеждат мащабните археологически разкопки и реставрацията и консервацията на византийската базилика в Енез, дядо Орхан непрекъснато разказва на чист български език за живота си. Най-много се вълнува, когато запее българските песни. „Нашият марш беше „Земята на Ботев и Левски” – знаете ли я?”, пита дядото, докато отговаря на въпроси един през друг и разказва събития отпреди 66 години.
„Германците не обичаха турците, пред мен убиха 23-ма турци. Германците ги разстрелваха. На 1 януари избягах в гората. До 9 септември девет месеца бях в гората, после ходих в Скопие на война. Там пеехме: „Край Битоля, в окопа млад войник лежи/ а до него мила сестро, кървав бинт държи/ ой войниче, мило сестро, няма да умра/ в Прилеп града, ще се отърва...”. В Скопие трудова повинност бяхме. Там сееха ориз, жито, всичко сееха”, разказва той.
Дядо Орхан казва, че е родом от село Горско Сливово, тогава Плевенска околия: „Плевен беше наша област, но Ловеч беше най-близо до нас”. Роден е 1928 година. Дошъл е в Турция 1951 година. „Не съм ходил в България оттогава”, казва той. Запазил е чист български език, с който смая студенти и преподаватели. Запазил е и много добро отношение към България. „С българите си живеехме като братя в Горско Сливово. Гърците ни мразеха и ние ги мразехме”, обобщава той.
След завръщането от Скопие е бил бригадир в Перник – Волуяк. „А в Орешец, Свищовско, бях политически командир. В София завърших военно-политическа школа, като бях войник, на 411 поделение бях политически командир. Музеят на Георги Димитров ние го строихме”, казва дядо Орхан. Питаме го дали знае, че вече е съборен. Отговаря само „Чух”. После пак запява: „Партизан за бой се стяга/мята пушка на рамо/сбогом, майко, сбогом татко, сбогом мила сестрице/ аз отивам в боя люта, де се гине, де се мре...”. Пита – има ли в България Работническа партия. Отговаряме му – не. „Как живеете тогава без Работническа партия?” – чуди се той.
Когато емигрира в Турция през 1951 година, около 80 семейства са дошли едновременно от неговото село в Енез. „Които идват тук, на морето от България, винаги се виждаме, и много пъти. Идват от Пловдив много, от Стара Загора, от Варна”, казва дядо Орхан. После запява - „Тих бял Дунав, весело шуми/ и Радецки гордо плува по златни вълни, но кога се там съзира, козлодуйски брях...”. „По наше време беше „Шуми Марица”, химнът, маршът, казва той и запява: „Шуми Марица, окървавена, плаче вдовица, люто ранена, марш, марш, с генерала наш, в бой да летим, враг да победим/балкански чеда, цял свят ви гледа/към победа славно да вървим”, така пеехме”, казва той. И продължава: „Тази знаете ли я: „...Хайдутин майка, бунтовник, та тебе клета остави/ проклинай майка, проклинай, таз черна турска прокуда, та тебе клета остави...” Казва, че всички песни ги е научил в училището, в отряда, в трудовата повинност и като бригадир.

За Балванската епопея – 66 години по-късно
Спомените му за Балванската битка (28 – 29 март 1944 г.) или както я нарича с партизанското й име - „Балванската епопя”, звучат така: „В Балван нашият отряд беше около 180 души, а нас ни заградиха около 6000 войници. Ама те, войниците, гърмяха нагоре, на нас не стреляха. Заградени бяхме, ама, войниците, на нас не стреляха. В Балванската епопея нито един войник не разстреля партизаните, и ние не разстрелвахме, три дни и три нощи бяхме там, сетне дойдоха американците със самолети. Най-напред бомбардираха София. След това линията от София за Варна. Войниците избягаха. А ние от Стара планина отидохме в Странджа и от Странджа – в турска територия. 15 дни бяхме на турска територия, сетне се върнахме пак на нашия край”.
Спомените си ги разказва един през друг: „Като бяхме в България, не обичахме гърците. Мразехме гърците. Като ученик във втори клас, тогава избягах в гората. 15-годишен бях. С Митко Палаузов бяхме в един отряд”. За настроенията в село Горско Сливово казва така: „Хората на 180 държаха страната на Съветския съюз, на 120 – на германците. Едните, които държаха страната на Германия, им викаха бранници, имаше момичета и момчета. Ние ги мразихме тях. Нашето село имаше много турци, около 600 жители имаше турци, около 1500 жители българи. Много добре си живеехме с тях. В наше село около 10 – 20 души държаха страната на Германия, останалите – на Съветския съюз. 1944 година фашистите убиха трима души на площада в селото, турци, сетне другите ги убиха в Сенокос, на реката. Един турчин, те му викаха: „Обърни се назад”, той така рече: „Да живее Съветският съюз”. Аз там бях, мен не ме убиха, на втория ден избягах в гората. Много лошо време преживяхме. Щом мръкне слънцето, камбаната бие, никой не може да излезе. Има полицейски час. Като отиваме на къра, на магарето слагаме самар, под самара слагаме хляб, минаваме патрула и на партизаните давахме хляб”.

„ Това се гътна `65-а година...”
В Енез дядо Орхан е бил пъдар 21 години на разкопките на византийската базилика. Намираме го точно до входа на разкопките – автобусът със студентите спря на големия паркинг пред руините, младежите слязоха и дядо Орхан се озова в средата на групата, която веднага започна да разпитва на български език откъде идва. После става своеобразен водач на разкопките, докато изпратената девойка от общината в Енез любезно изчаква встрани.
„Това се гътна `65 година. Гътна се 1965 година, когато имаше земетресение. Укрепиха го да не пада отгоре. Преди десет години дойдоха едни и казаха, че ще ги направят на черква (бел.ред. ще реставрират базиликата). И предупреждава: „Братко, не наближавай, че е опасно, може да падне нещо. Напукано е. Преди 20 дни на един човек викам, не наближавай, той вика няма да ми стане нищо. Падна мазилка отгоре до него”.
Изгледът от останките от базиликата в Енез показва делтата на река Марица при вливането в Бяло море. Дядо Орхан казва, че е бил свидетел и на маркирането на гръцко-турската граница по делтата на реката преди десетилетия. От разкопките показва без грешка природните обекти от другата страна на реката в гръцка територия. В морето показва и остров Самотраки. „Реката минаваше тука, цялата делта сега е гръцка. Тук долу е граничният пункт. Марица е разделителната линия между Гърция и Турция. Онова е град Фере, гръцки. Зад него е тракийската крепост Дорискос, помага му проф. Калин Порожанов. Дядото без грешка посочва тумбата или могилата, зад която е Дорискос. „Това място е било византийската къща”, обяснява за останките на една от сградите край базиликата в Енез.
Студентите му подаряват шапка с надпис на ВМРО и българското знаме на нея. Позира с шапката, снима се с всички, които пожелаят. Казваме му да я смени, преди да си тръгне в Енез, да не му се разсърдят. „Нищо не могат да ми кажат, на 82 години съм”, заключава той.

Много здраве на наше село, от нас...
Случайните срещи с преселници в турските градове и села обикновено преминават много топло. Възрастните са любопитни, преговарят си населени места, задължително питат откъде си и ако случайно си от същия район, започват да разпитват за това, което си спомнят. Ако си от друг, започват да разказват за техния. Много от тях са от Северна България. Срещаме ги по площадите, по кафенетата, в центъра на селата, около археологическите обекти, които са запазени в Турция и в последните години много тях се реставрират с бързи темпове. Разбират ни, а младите, които са родени след преселването на родителите, също искат да им се разказва за България. Срещаме преселници от Делиормана, както наричат Лудогорието, Плевенско, Силистренско и други населени места. В едно от кафенетата на центъра оправна баба, дошла от старозагорското село Ягода, седи заедно с мъжа си и на български език няколко пъти ни поръчва:
- Като идете в Ягода, носете много здраве!
- На кого?
- На Ягода, до Стара Загора!
- Ама на кого в Ягода?
- На цялата Ягода...
- От кого?
- От нас, от нас...
- Кои сте, как ви викат, за кой да кажем?
- За мен и мъжа ми, дето сме дошли от Ягода...
Денка КАЦАРСКА
© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Кукери в град Воден ,Егейска Македония

Честване на Илинден в село Овчарани ,Егейска Македония! 20.07.2010

Любка Рондова

Калина и Смиляна оживяха в България заради мен, гордее се Любка Рондова. Има право. Тя е единствената, която се осмеляваше да пее тези песни, когато у нас беше забранено дори да се споменава думата Македония. Години по-късно всички знаем тези песни. Днес, преди да запеем "Назад, моме Калино", "Лихнида" или "Биляна платно белеше", винаги чуваме гласа на Любка Рондова. Само тя може да ги изпълнява с толкова чувство. Малцина обаче знаят откъде идва тази любов и болка за Македония. Едва 10-годишна, Любка Рондова е принудена от гръцките власти да напусне родното си Беломорие. Вече 55 г. тя пътува към с. Шестево, което така и не е видяла отново. Още виждам прозореца на къщата ни в селото, а на него стои куклата ми и ме чака. Вече 55 г. все тая картина виждам, реди тъжно жената.

Куклата дадох на сакатата ми баба да я пази, докато се върна. Когато гърците изселваха нас, децата, само тя изпрати мен и брат ми, родителите ни вече бяха избягали от къщи. Никога няма да забравя как ситнеше по пътечката към едно бадемче, а в краката й припкаше късокракото ни кученце Боби. Изведнъж то се спря и започна да рие земята с лапи. Баба ми го погледна и каза: "Ех, дечки, дечки, лош знак, нема ке се върнете веке"-разплаква се тя. За съжаление пророчеството на старата жена излязло вярно. И до ден днешен Любка Рондова не е успяла да се върне в родното си Шестево, откъдето е била изселена през 1948 г. Нейната история е част от едно от най-големите престъпления, извършени на Балканите през ХХ век. През 40-те години в Гърция кипи гражданска война. Българите там вземат страната на комунистите, които им обещават да запазят етническата си принадлежност. Съдбата обаче е благосклонна към десницата. Когато става ясно, че тя печели войната, комунистите отнемат от родителите на българите всички деца и ги пращат в изгнание. Сред малките бежанци е и Любка Рондова. За да се спаси от преследванията, баща й емигрира в Австралия. Майка й заедно с 14-годишния й брат се качват в планината и се присъединяват към партизанските движения. 10-годишната Любка заедно с по-малкия си брат и още много деца потеглят към Румъния. Натовариха ни в каруци и на 20 деца сложиха по една възпитателка. Нашата беше Тина от село, най-голямата от всинца ни. Страшно беше, никой не знаеше какво ще стане с нас, разказва Любка. Те толкова били наплашени от войната в Гърция, че като минел самолет над влака, залягали в ужас под седалките на вагона. Страхували се да не ги бомбардира. В Румъния се оказало, че Любка и брат й ще продължат пътешествието си до един детски дом за сираци в Полша. За първи път там Любка започнала да учи четмо и писмо. Вече бях на 11 г., а не знаех нито да пиша, нито да чета заради пустата война. Изведнъж се наложи да науча четири азбуки - гръцка, българска, полска и руска, усмихва се тя. В главата й настанал невъобразим хаос, но пък знанията й били много полезни след няколко години, когато записала славянска филология в Пражкия университет. 10 г. изминали, откакто Любка напуснала родното си село, и през това време нито веднъж не получила вест за родителите си. Един ден в дома пристигнало писмо за нея и брат й. Възпитателите ни извикаха и ни казаха, тръгвате за Чехия, там ви чакат вашите родители. Ето, пратили са ви и писмо, разказва тя. Те не знаели да се радват ли, да плачат ли. Възможността да се съберат отново с майка си и баща си им изглеждала толкова невероятна, че дори се усъмнили в истинността на писмото. Накрая все пак потеглили. На гарата ги посрещнали някакви чужди хора, качили ги в едно такси и им казали, че ще ги заведат в апартамента на родителите им. Когато позвънихме на вратата, ни отвори някаква непозната жена. Стоеше и ни гледаше недоумяващо, а хората казаха, това са децата ти, не ги ли позна. И майка ни се хвърли да ни прегръща, разплаква се Любка. Тогава за първи път й се удало да опознае баща си, който почти не си спомняла от детството. След като се събрали, те трябвало да решат къде ще живеят оттук нататък. В Гърция не можели да си отидат, защото правителството със закон забранява връщането на българските емигранти Можели да останат в Чехия или пък да се преместят, където й да е по света. Баща ми се изправи и каза: Ще заминем за България, защото там и да те напсуват, ще им разбереш какво ти казват, смее се Любка. През 1960 г. те се установили в София. Толкова чисти улици с толкова много рози и чешми не бях виждала никъде другаде дотогава. Е, не бях срещала и толкова много бедно облечени хора, които да вървят и да плюят семки, спомня си тя. Беднотията и липсата на култура продължили да й правят впечатление. Не можех да повярвам, че тук няма хладилници например. Когато предложихме да дадем хладилник на съседите, те отказаха с думите: Какво да го правим, имаме си мазе С идването си в България започнала и певческата кариера на Любка Рондова. Леля й я пратила в ансамбъла за народни песни и танци "Гоце Делчев" да си намери нови приятели. Голяма певица ще станеш, казал й Димитър Динев, след като я прослушал на пианото, и наистина познал. За това заслуга има не само гласът й, а и куражът й. През социализма у нас беше забранено дори да се споменава думата Македония, камо ли да се пеят песни за нея. Когато ме поканиха на събор в Пирин, без много да му мисля, станах и запях "Болен ми лежи Миле Попйорданов". Хората по поляната онемяха, а един митрополит стана просълзен да ми благодари. Години след това ме срещна в Ню Йорк и ми припомни случката, разказва тя. Оттогава е минало много време. Вече никой не брои песните, които е изпяла. По цял ден в къщата й звъни телефонът и идват различни хора. Някои само за да я видят, други, за да се учат на пеене. Последният кандидат-ученик бил Слави Трифонов, който я помолил да дойде в шоуто му, за да му покаже как точно се пее за Миле Попйорданов.

Тамо долу край Белото море… (Текст от блога на Костадин Костадинов kostadin.eu)

Едва ли много хора в България осъзнават какъв исторически пробив беше осъществен с отварянето на новия ГКПП Златоград - Термес на вр. Костадин в Родопите. На 18 януари 2010 г. за първи път от септември 1944 г. стана възможно да се слезе до Бяло море, без да се заобикаля през Свиленград или Гоце Делчев, а в Родопите едно разделено от десетилетия еднокръвно и братско население най-сетне се обедини.

Разбира се гърците отвориха може би най-маловажното от планираните общо 5 родопски КПП-та, пътят е ужасно тесен, на завоите две коли трудно биха се разминали, а и на всичкото отгоре е дупка до дупка само 4 месеца след пускането, но въпреки това го има. И никой вече не може да спре роднините от двете страни на границата да общуват и да си ходят на гости - нещо, за което допреди месеци се налагаше да пътуват повече от 450 км през Свиленград или Илинден. Езикът, на който се говори в селата под КПП-то, е български. Напевен родопски диалект, разбиран прекрасно от всеки българин, независимо от коя част на българското землище е. Има 4 общини на север от Ксанти, в които населението е на 100% българско - Термес (Лъджа), Ехинос (Шахин), Котили (Козлуджа) и Сатрес (Синиково). В самия град Ксанти, или Царево, както е неговото старо българско име, около 25% от жителите са българи - староседелци и новопридошли гастарбайтери.
Всички тези неща ги научаваме от нашите сънародници, които на Гергьовден бяха изпълнили центъра на с. Термес (Лъджа) заради сбора на околните села. Българите там са само мюсюлмани, но 6 май е останал в обредния им календар, макар и с малко променена символика. Няколко неща веднага правят впечатление. Жените, особено възрастните, са изцяло облечени по ислямските норми - с дълги до петите шлифери и забрадени с кърпи. Единствената волност, която си позволяват, е кърпата да не е едноцветна, а шарена. За разлика от тях младите си позволяват доста повече волности, без да пипат задължителната забрадка разбира се. На центъра на селото имаше естрада, на която се вихреха двама турски изпълнители, докато малко по-надолу, в посока към минералната баня, Виевската фолк-група пееше български родопски песни. Картината се допълваше великолепно от гръцката музика, идваща от един ресторант, разположен точно по средата между двете сцени. Общо взето по-добра илюстрация на разпънатите между три държави наши сънародници българи трудно можеше да се намери. Защото май само ние у нас си знаем, че българите мюсюлмани са българи. За гърците това са гърци-мохамедани, а за турците са си чисти турци. Напоследък започна да си пробива път и нова "версия", че помаците са наследници на античното племе агриани, че оттам идвало и другото им име ахряни, че говорели отделен помашки език и прочие глупости. Последователи на това най-ново течение в средите на балканското етноингенерство са и тези, които са поканили Виевската фолк-група. Panelinios silogos pomakon, или Общогръцко помашко дружество е организацията, с чието съдействие и пари българската група е дошла в Лъджата. На помашката "нация" първоначално акушираха гърците, и то с протекцията на Гръцкия генерален щаб в началото на 90-те г. на ХХ в., когато бяха издадени речници на "помашкия" език, имаше "научни" конференци и прочие активни мероприятия на гръцките служби за сигурност. От няколко години с тази теза са се захванали турците, които очевидно работят по мащабен балкано-мюсюлмански проект, обхващащ всички славяноезични мюсюлмански общности на Балканите, но най-вече в Македония, Косово, България и Гърция. А и в четирите държави тези общности са български...
Та така. Всички на сбора бяха доста далеч от геополитическите размисли и техните битови проекции и предпочитаха да се хванат на хорото пред българската сцена или да обикалят около сергиите на пазара. Панаир. И тук повечето сергии се държаха от цигани, вкл. няколко от български цигани от България. Оказа се, че отърване от нашите мангали си няма даже и зад граница. Завързахме разговори, хванахме се на хорото, купихме някоя и друга джунджурия (но от местните), ядохме агнешко и разбира се ходихме до Българската баня. Всъщност това е единствената баня в селото, която е изградена още през 1943 г. от нашата администрация и до ден днешен всички местни хора я наричат така. Понеже се налагаше да ходим и на други места, си тръгнахме доста бързо, но оставихме доста наши приятели от Златоград да ни заместят. Доста маси на сбора бяха пълни с роднини от двете страни на границата, а в един момент се оказа, че всяка трета кола в селото е българска.
По пътя на юг към Ксанти се спуснахме точно между двата най-южни дяла на Родопа - Руян и Момчил. Българските села са наредени едно след друго - Ехинос (Шахин), Мики (Мустафчово), Алма (Ягнила), Сминти (Долап хан), Котино (Кочане), Горгона (Брадагова). На някои места по пътя още стоят стари гръцки бункери, укрепени допълнително и с картечни гнезда, предназначени да спират нахлуващите от север български войски. Е, българите пак са тук, и гледайки околните села, никога не са си отивали. Минаваме набързо през Ксанти, за да се отправим към Порто лаго, легендарната първа военноморска база на българския Беломорски флот (1916-1918). Днес то е малко рибарско селце, но за нас българите носи особена символика - на осъществения за кратко, и може би затова толкова болезнено липсващ ни днес излаз на нашето Бяло море. Морето с двата български острова Тасос и Самотраки, и двата добре виждащи се от брега на Порто лаго. От 1912 г. до 1919 г., и от 1941 г. до 1944 г., България беше средиземноморска държава, имаше два флота (Черноморски и Беломорски), а най-южната точка на страната ни беше на о-в Самотраки. Историята не свършва днес и с нас, така че да работим и да се надяваме, че един ден ще се върнем отново тук, но за да останем...
На връщане вече минаваме за по-дълго през Ксанти. Градът е наричан от българите мюсюлмани в района до нач. на ХІХ в. Царево, защото е бил столица на легендарният родопски българин Момчил юнак. Планината източно от Ксанти и до ден днешен на българските карти така си се казва - Момчил. Сега има някакво гръцко име, което не си дадох труд да запомня. Въобще гръцката топонимия изглежда много абсурдно по тези места, по които до 1920 г. гърците са били изключително рядка и екзотична гледка. Прекръстили са планината Руян, която пък е западно от Ксанти, на Ахладо вуно. Чудя се, ако на гърците им се беше сбъднала мечтата границата им да минава по Стара планина, какви ли имена щяха да измислят и натворят за днешната ни Южна България? Но въпреки сменените имена, българщината в стария град наднича от всеки ъгъл. Старите къщи, църквите, калдаръма, плочестите и керемидените покриви - всичко това много нехарактерно за Гърция, с нейните плоски средиземноморски констукции и кичозни псевдо антични колони пред всяка къща. Намираме интересна находка - един паметник на убит от българина Данев бръснар през 1913 г. Изрично пише, че е измъчван, защото не предал елинските патриоти. Съдейки по спазваните и до ден днешен от гърците разбойнически традиции в обслужването (и обирането) на клиентите, сигурно е поискал повече пари на българина за подстрижката, и го е сполетял справедлив потребителски гняв, но нейсе. Така или иначе снимаме паметника, някои се и изплюваме, след което продължаваме. Пред сградата на Тракийския университет (това е третия университет на Балканите, след нашия в Стара Загора и турския в Одрин, който носи името Тракийски) попадаме на антиправителствена демонстрация. Гърците още не могат да разберат, че човек дори и добре да яде и пие, един ден плаща. За тях този ден дойде, имат дългове от 300 млрд евро, но се инатят и не щат да ги плащат. Впрочем, тези дни са идеални за обзети от реваншистки настроения хора като нас, защото из цяла Гърция тълпи народ безчинстваха, палиха, стреляха се, та даже и се убиваха. Ако бяхме решили да подпалим нещо и ние, щяхме да срещнем сериозна подкрепа от страна на самите гърци.
На връщане по пътя към Златоград спряхме в с. Сминти (Долап хан). Щях да изтърва волана, когато видях как по улиците ходят жени, облечени в народна носия, които не са за някакъв фестивал, а просто така си ходят облечени. Вероятно този район е единствения в българското етническо землище, в който носията не е музеен експонат или семейна реликва, а всекидневно облекло. Съвсем случайно виждаме познат на улицата, от там влязохме в магазина на неговия братовчед, после пък се заприказвахме с един старец на улицата, после пък ни чу друг, че говорим на български и се включи и той и айде отидоха два часа. В магазина продавачката, която по фанариотски изтънчено запитахме откъде знае толкова хубаво български, ни отговори, че тук всички са наполовина българи. Така ли, наостряме уши, а защо само наполовина? Ами защото другата половина останала в България, отговаря жената и се захилва до уши. Отвън пък дядото се оказва, че е на 91 г. Докато цъкаме с език и се възхищаваме на външния му вид, който не издава повече от 70 г., дядо Шакир ни обяснява как е служил две години в българската армия. През 1942 - 1944 г. отбива службата си в София, в Лагера. Знаеш ли го къде е, ме пита, и аз му викам че там живея. А чи къде, вика дядо Шакир, ми то е голо поле бе момче. За него София е останала същата от времето, когато я бомбардираха авионите и горяше, както ни разказа... Почерпихме го с баклава, а той се разчувства и ни разказа, че като се върнали гърците станало много лошо. 18 души, казва, убиха с чукове насряд селоно, защото помагали на българите, а после на гръцките партизани. Трудно е наистина да си представим какво са преживели тези хора, защото за разлика от други наши сънародници, които в страданието си са предпочели да избягат в България, те са останали и са изтърпели всички издевателства на гръцките режими след 1944 г., та до днес. Мислим си колко малко трябва, на връщане към границата. Засилване на телевизионния сигнал към Ксанти и Гюмюрджина (за да може да се гледат български програми и до Бяло море), приемане на студенти от там да учат у нас, създаване на дружества за приятелство там и тук и... след време това там и тук ще се размие на фона възстановеното културно, етническо, културно, та и роднинско ако щеш единство. Реалността за съжаление обаче е съвсем друга. Около 100 000 са българите мюсюлмани в Западна Тракия, които са оставени на произвола на съдбата, гръцкото етно-инженерство и турската асимилация вече близо 70 г. Парадоксално е, но една част от българския народ, която е в друга държава се асимилира от трета държава. Но пък от друга страна, дявол да го вземе, какво се стряскаме. Та нима в нашата собствена държава помаците не са обект на асимилация от страна на същата тази трета държава, Турция? Нашата къща е подпалена, какво си говорим. Но въпреки всичко, минавайки границата под вр. Костадин, отново си казваме - а колко малко само трябва...

Не на лъжата !

ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
Проф. Крум Балтаджиев

"Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне."

ВЪВЕДЕНИЕ

(Със звездичка са отбелязани историци и изследователи със специфични небългарски имена или такива с чуждо етническо самосъзнание, прокарващи зловонните идеи на тайни организации и сили, работещи срещу България!)

Обуначването на нацията започва с изопачаването и преиначаването на нейната история. Вземете на една нация историята и тя ще изчезне безследно, Обезличаването на народите чрез фалшифициране на историята беше дело на комуниститеинтернационалисти, но то е дело и на глобалистите-космополити - разлика в подходите и методите няма! Риба се лови в мътна вода - колкото по-мьтна, толкова по-добре; Разделяй и владей!,...

През всичките векове, българската история е била подлагана на нагли манипулации, безочливи фалшификации, кражби и директно унищожение (горене на книги, рушене на културни паметници и геноцид спрямо живите носители на историческата истина и традиция). В това отношение, най-големите вреди на българската история са нанесени от гърците, турците, евреите, руснаците и сърбите! В по-ново време грубата игра беше заменена с някои по-рафинирани средства и методи, но това не променя нещата. Например - Световната банка отпуска някаква жалка целева субсидия на Министерството на образованието и срещу това го обвързва с договор, нейни специалисти да изготвят учебните програми, по които ще учат българските ученици и студенти. И за да са нещата точни - в това не участват български експерти за да не объркат нещо. Точно и ясно!...

Наскоро четох, че в САЩ в училищата не се изучава предмет "История". Това ме потресе, но същевременно ми стана ясно защо американската нация се състои от жизнерадостни идиоти, които вярват на всичко, което се каже по телевизията или е написано във вестник!...

В Съветският съюз и неговите сателити от соц. лагера, по времето на болшевизма и тоталитарния комунизъм се учеше история. В България също. Но тази история беше така деформирана и изопачена, че последствията още личат в учебниците. Дали се е променило нещо у нас през последните две петилетки и нещо. Нищо подобно - главите на децата се тъпчат с все същите исторически сурогати и свободни съчинения, подплатени с комунизъм и марксистко-ленински постулати (20). Дори става и по-лошо, като например старите догми да се заместват с нови - когато политиката влезе с кални ботуши в покоите на науката, не очаквайте нищо добро!

Вземете например един от новите учебници по "История на България" за кандидат-студенти и зрелостници (2001-2002 г.) под редакцията на чл. кор. проф. Васил Гюзелев (87) и ще видите познатата схема - Колко са велики славяните; с тях започва историята на България; дивашките и нискокултурни "прабългари"; траките липсват!? Защо да не липсват, след като указанията са да се разтягат повече локуми за Византия и елините. В същия "учебник" Старата Велика България на кан Кубрат е сведена до едно малко петънце, намиращо се между Фанагория и р.Сал. Човек да се чуди защо точно чуждите хронисти са наричали тази българска държава "Стара" и "Велика". Че кое й е "великото", след като според учебника на Васил Гюзелев там е имало едва ли не само няколко села!... В момента българските учебници по история продължават да са пълни антинаучна марксистко-ленинска и сталинска идеология, която трови душите и на новите поколения (20). Отделни автори правят някакви опити да променят нещата, но това са гласове в пустиня. Вредите, които са нанесени са толкова големи, че всичко се движи по инерция и старите клишета се мултиплицират непрекъснато. Редица изследователи и учени считат, че трябва да дойде едно ново поколение необременени историци, които да напишат истинската история. Проблемите тук обаче са два- Първо старите комунистически кадри продължават да обучават в познатия ни стереотип новите поколения студенти и ученици и ло този начин се "само възпроизвеждат", както се изрази преди време един наш учен. Новите политически повеи започват да налагат и някои нови стереотипи далеч от обективната реалност. Тук по "принципа на махалото" се отива в другата крайност което е също толкова вредно. В стремежа си да изгоним комунизма от учебниците по история. неговото място беше веднага заето от обезличаващия и безроден глобализъм и космополитизъм. Напоследък определени кръгове непрекъснато, упорито и садистично насаждат в обществото "либерално-демократични" теории, според които "трябвало да се загърби миналото", "да сме по-толерантни", "етнически търпими", "да не дразним съседите", "да не се изтъкваме чрез историята", защото това е "национализъм" и т.н. А видите ли национализма и патриотизма са нещо много лошо и представете си, че объркат нечии планове!... Тази олигофренска политика вече дава горчиви "плодове". От учебниците по история започват да изчезват цели раздели и децата получават някакви половинчати и осакатени знания. Полуистините обаче никога не са градивни и не носят нищо добро. Те не могат да заместят истината и съдържат негативен и разрушителен елемент. Това в още по-голяма степен важи за историческата истина и манипулациите, които я замъгляват. В новите учебници по история първо изчезнаха траките (по-нататък ще обясним подробно защо); след това турското робство стана "турско владичество", а малко по-късно "турско присъствие на Балканите". Както е тръгнало не бих се учудил след време турското робство и геноцидът спрямо българите и арменците в Османската империя да бъдат представяни като "хуманитарни операции" на башибозука и редовните турски войски!... Във връзка с това научихме, че съвсем наскоро една учителка от гр. Лом - Клара Петкова*, в час по родинознание учела децата, че от "турско робство са ни освободили САЩ", а който твърди обратното е "комунист"!!!... Коментарът е излишен. Същата учителка сега обаче е депутатка на НДСВ в Народното събрание!?!

Но нека бъдем последователни и да разкрием механизмите, чрез които се фалшифицира българската история. Настоящето изследване няма за цел да обхване цялата тази проблематика, защото става въпрос за огромен масив от информация, обработката на който в никой случай не е по силите на отделен изследовател. По-важното е да се сложи акцент върху начина, по който са фалшифицирани ключови събития и факти и да се посочат виновните лица - нещо, което до сега не е правено цялостно, но ние ще поемем риска, защото тук става въпрос за ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ! За това прошка няма да има за никого! Щом си си продал душата на дявола, ще трябва да повриш и в катрана, за да се пречистиш от греховете. Такъв е божия закон! Съд ще има за всеки [...Националните предатели и българофобите трябва да бъдат разобличени.

МЕХАНИЗЪМ НА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

Когато се работи със старите автори (т.нар."извори") трябва да се има предвид, че в повечето случаи чуждите хронисти са били враждебно настроени срещу българите и не са били особено обективни при отразяването на събитията. Независимо от това, тези текстове са по-достоверни от по-кьсните интерпретации и преводи, особено тези, писани през последните сто години (88). И наистина, още от края на XIX век историческата наука в България започва да бъде използвана като политически инструмент и идеологическо оръжие за прокарване на различни идеи, вредящи на България. В началото това беше панславизма, после еврейския комунизъм и марксизъм, а в наши дни този комунизъм се трансформира в безреден и обезличаващ юдео-масонски космополитизъм и глобализъм!... Обективното отразяване на историята е труден процес, защото обикновено официалните историци са зависими от управляващите кръгове. Така е било през всички времена. Точно затова адмирирам "Българска Орда -1938" и сродните на нея организации, че застъпват модела на интердисциплинарното българознание, което разбива монопола на официалните историци. Така неправителствените организации и независимите експерти могат да бъдат коректив на лъже-историците и да се отстоява историческата истина!

В по-новата ни история, Паисий е първият историограф, направил тази решителна крачка. След него обаче в нашата историческа наука са намесват външни сили, които и полагат жалените на най-големите фалшификации и манипулации на българската история. Ето какво пише по този въпрос големият наш изследовател-българист д-р Тачо Танев - "...На това отгоре, изграждането на делото на българската история се осъществява първоначално от чужденци, които прокарват в българската история своите небългарски концепции. А сетне мнозина българи заработват за изграждането на нашата история, но заучаВайки А-Бе-то на съвременната историческа наука, те остават ученици на чужденците и следователно, техни епигони. Между тях се отделя до известна степен най-големият български историк проф. Васил Златарски..." (който обаче е руски възпитаник и "щемпела" си личи отвсякъде - бел. моя). И така, българската история, както днес е оформена след едно 100-годишно съществуване на нова България, е изградена в едрите си черти според представите и схващанията на чужденците. Най-главните й положения всъщност са предостатъчно явно оформени съобразно със съвременните политически интереси на чуждите народи..." (54).

По-важните от тези чужди учени писали българската история са - Н.С.Державин (руснак); М.Сперанский (руснак); Константин Иречек (чех); Якоб Веис* (евреин); Карел Шкорпил; Херменгилд Шкорпил; ф.И.Успенский (руснак); Юрий Венелин; Павел Йосиф Шафарик* (чешки евреин); И.В.Ягич (руснак); проф.В.Томашек (чех, австроунгарец); Геза фехер* (унгарски евреин), и др. Наред с тези имена в по-ново време се появяват и цяла плеяда други чужденци и чуждоземни имена на "български историци"с небългарски произход. Най-накрая в тази печална редица се появяват и български историци слуги на "силните на деня", към тях се причисляват и една особена категория "историци" с привидно български имена, но с небългарски или смесен произход и с чуждо етническо самосъзнание! Тази последна категория "историци" е най-опасна и вредна и трябва систематично да бъде разобличавана за фалшификации и подривна дейност насочени срещу България!... За да се ориентира читателят кои точно сили стоят зад фалшификациите на българската история, ще дадем един частен пример.

Когато д-р И. Д. Шишманов "доказва", чесборникът "Веда Словена"на Стефан Веркович е "фалшификат", веднага получава по-висока степен в масонската ложа, където членува. В обобщен вид се вижда, че основната българска история писана и преповтаряна през последните сто години е творена главно от чужденци и шпиони на чужди правителства. Сега вече на всички би трябвало да им стане ясно, защо имаме такава осакатена и накъсана история, пълна с бели полета и премълчани истини.

Нека видим по какъв начин се фалшифицира исорията и видовете фалшификации, които имаме
1. Укриване и унищожаване на факти и документи (изнасяне на ценни ръкописи в чужбина).
2. Манипулации и инсинуации (грешни внушения).
3. Крадене на история.
4. Премълчаване на важни събития и обстоятелства.
5. "Редактиране" на изворов материал.
6. Откровени и нагли фалшификации.
7. Репресии и физическо унищожаване на историци и хора от интелигенцията, отстояващи историческата истина.
Всички тези методи са прилагани и се използват и сега за фалшифициране на българската истозия под една или друга форма.

Ще изброим и основните пунктове за фалшификация и след това ще дадем примери от съответниге трудове на "историци".

ОСНОВНИ ПУНКТОВЕ ЗА ФАЛШИФИКАЦИЯ
1. Произход и Прародина на българите.
2. Етимологията на името "българин".
3. Понятийния апарат.

4. Езиковия проблем и писмеността.
5. Религия и приемане на християнството.
6. Разцепване на българския суперетнос на десетки изкуствени малки етноси.
7. Създаване на теории за "изчезналите" антични народи на Балканския полуостров и липсата на приемственост между тях и днешните българи.
8. Омаловажаване делото на изтъкнати историци възрожденци и такива в по-ново време.
9. Чрез манипулации и инсинуации създаване на лош имидж на българите и насаждане на чувство на вина и други такива.

С произхода и прародината на българите ("прабългарите") е спекулирано безкрайно много. Общо взето до сега беше натрапена теорията, че "прабългарите" са били някакво малко тюркско племе от състава на т.нар. "хунски съюз" (т.е. някакви полудиви "номади монголоиди"), които, идвайки на Дунава, се претопили в "славянското море" и станали "бели хора"!?... Прародината беше препратена някъде неопределено в монголските степи, с презумпцията, че щом там сега живеят монголци и тюрки, значи и "прабългарите" са били такива!

Тази теза беше разработена главно от руски учени с намерението да отблъсне дунавските българи от "тюркския" им произход, с оглед традиционната им непоносимост и неприязън към турците (въпреки, че "тюрки" и "турци" са две различни понятия) и те да се "припознаят" като "славяни"!... Същата схема беше приложена и спрямо волжките българи, на които беше залепен етикета "татари", за да се срамуват те от своите корени (въпреки, че нямат нищо общо с историческите татари) (44) и да им закрепи чувство на вина, комбинирано с комплекс за малоценност!

Ето какво казва по този въпрос д-р Тачо Танев "Руската версия на българската история е изцяло изградена върху следното - От край време съществува една велика славянска общност, от която българите са се отделили още от времената на своята стара история. Тази относително малка група от южните славяни, нарекли се "българи", в новите времена следва да се възвърне и приобщи към великата славянска страна - Русия" (54).

Проводник на тази руска версия на българската история в България по време на Освобождението, и то проводник облечен с мантията на висшата историческа наука, се явява проф. Марин Дринов. Той налага в току-що излюпващата се българска историческа наука руската версия и почти всички наши историци, кога по-послушно, кога по-непослушно я следват ето вече над 100 години (54). Ето какво пишат за произхода на българите и други такива "историци" - ибрикчии - Александър фол*, Васил Гюзелев, Николай Генчев, Константин Косев, Илчо Димитров, Андрей Пантев, Милчо Лалков и Костадин Петров - "Прабългарите принадлежат към тюркско-алтайската езикова-племенна общност. Тяхната прародина се намирала в Западен Сибир, по долината на реката Иртиш...'(9). По-нататък същите автори подчертават, че историята на България започва със славяните, които се появили още в Ш-о хилядолетие пр.н.е." Империята на българите край Кавказ - Стара Велика България - е представена като "Прабългарски съюз Старата голяма България", а за връзките с хуните и Хунската империя няма нито една дума. Тези българофоби представят българите като някакви номадски племена, ядящи конско месо и живеещи в палаткови лагери, състоящи се от юрти. За старите български владетели преди кан Кубрат не е казано нищо! Българите са представени като нискокултурни диваци и конекрадци, които с набезите си безпокояли Византийската империя (9).

В многотомната "История на България" (т.2) на БАН, Васил Гюзелев, Станчо Ваклинов, Петър Петров, Димитър Ангелов, Борислав Примов*, Василка Тъпкова - Заимова* и др. пишат - "Проучванията напоследък утвърдиха схващането, че прабългарите са принадлежали към тюркско-алтайската езиково-племенна общност, към която спадали още хуни, хазари, авари, огузи, печенеги, кумани и др." (1). Отново се говори за "Прабългарски военно-племенен съюз Велика България", "прабългарите-номади", нищо не се споменава за българските градове край Кавказ и в Средна Азия, а противно на това се твърди, че "прабългарите живеели в юрти, землянки, надземни постройки" и "номадски станове". Историята на Дунавска България отново се започва със славяните. Българската държавност започва след кан Аспарух (681 г.). Древната история е орязана...

С малки изключения почти същите тези преповтарят и Веселин Бешевлиев (5); акад. Димитър Ангелов (2); Ст. Младенов; Иван Шишманов; Станчо Ваклинов (4) и редица други автори, пишещи главно след 1944 г. и слугувайки на панславянските и комунистически идеологии. В писанията на всички тези автори, които залягаха в официалните учебници от комунистическо време, с фини манипулации българите трябваше да бъдат откъснати от хуните и другите сродни етноси и по този начин да се скъса връзката с древната ни история. По това време негласно на учените беше забранено да се занимават с древната българска история преди кан Аспарух (668-695Г.). Забрана наложена със седем печата!... Според д-р Тачо Танев - "Забраната се състои в това, че е прогласена веднъж завинаги неразбиваемата "научна аксиома" - Най-древните далекоизточни хуни (по руски "сюнну", но и "хунну") нямат нищо общо с европейските хуни (по руски "гунну"), а европейските хуни нямат нищо общо с Испериховите българи (по руски "булгари" или тюрко-булгари", но не и "българи", както руснаците определят дунавските българи след покръстването им) и, най-сетне, че Испериховите българи ("булгари", "тюрко-булгари"), нямайки каквито и да са предшественици, пристигнали на Балкана в нищожно на брой количество и взели та се претопили и безследно изчезнали всред 'славянското море", като необяснимо защо или по някаква неосъществена случайност, това "славянско море" възприело да се назовава БЪЛГАРИ (по руски "болгарь!"). Така, че днешните "болгарь!" нямат нищо общо нито с Испериховите "булгарь!", нито с "гунни"-те, нито със "сюнну" или "хунну". Тази "научна" логика, която търси само разликите, но в никой случай не и приликите и общото, спокойно може да се нарече "Разделяй, за да владееш чрез науката!..." (54)

Тук специално внимание бих искал да отделя на автора Петър Добрев (36, 37, 38, 39, 40, 41), който отрича тюркската и славянската теория за произхода на българите, но заедно с това отхвърля и връзката с хуните, като доста агресивно защитава тази своя теза. Връзката с хуните обаче е безспорна и има редица документи и доказателства за това. Проблемът, който заобикалят Петър Добрев и споменатите по-горе комунистически автори е, че "хуни" не е етническо понятие, а е събирателен термин за 26 народа обединени под единно ръководство в Хунската империя в III в. пр. Хр. Те не могат да бъдат определени като" тюрки", тъй като тюрките като държавна формация се появяват шест века по-късно. Тези 26 народа хуни не са етнически хомогенни, живеят на огромна територия и най-общо могат да бъдат разделени на две големи групи - източни (дунху или жун - монголоезични) и западни (хуили хунори- ираноезични). Българите като европеиди спадат именно към втората група! Въпреки разните спекулации, антропологически българите (в т.ч. и "прабългарите", които ние наричаме "древни българи") са определени като индоевропейци, кавказки тип от причерноморската група. По отношение на волжките българи Петър Добрев също има грехове, защото без да е направил необходимите изследвания твърди най-отговорно, че били изчезнали през ХІІІ-ХІV в., точно както тръбят и всички руски енциклопедии! След като се твърди това, трябва да се обясни и факта, защо след превземането на Казанското царство (Волжка България) от руснаците в 1552 г., цар Иван Грозни си присвоява титлата "Цар на руси и българи". Това се повтаря и при всички следващи владетели и е отразено писмено в техните държави печати!... Също така към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. По тези въпроси са излезли множество книги (42-52) и всеки може да ги прочете, ако го пожелае... По въпроса дали в Руската федерация има българи, трябва да се питат самите българи, които живеят там, а не руснаците или руските възпитаници в България, които са женени за рускини и предават и продават българските национални интереси, маскирани като патриоти и загрижени "историци"!

В потвърждение на казаното по-горе е фактът, че през последните години руските учени ограничиха използването на термини като "тюркски народи", "тюркски езици", "тюркска култура", и го заместиха с "алтайски народи", "алтайски езици", "алтайска култура" и т.н. По отношение прародината на древните българи няма единно становище, независимо от записаното в школските учебници и дебелите томове на БАН. Напоследък все повече наши и чужди учени се изказват в полза на тезата, че българите са автохтонно население на Балканския полуостров и Причерноморието. След катаклизъм - потоп в Черноморския басейн преди около 7600 години една част (т.нар. 'траки") са останали тук, а по-голямата част от населението мигрира на юг в Мала Азия и Месопотамия (по-късно известни като шумери), а друга част през Кавказ отива на изток чак до Тарим (Северозападен Китай) и съседни области (т.нар. хуни или хунори). След време българите се съсредоточават в Балхара (Бактрия) и около Кавказ, откъдето се завръщат отново в Европа и на Балканите, за да се слеят със своите родственици траките (28). Пръв е изказал подробно аргументирана теза за автохонност на българите на Балканите проф.д-р Ганчо Ценов още в началото на миналия век (25, 26, 27). В своите трудове той се опира предимно на сведения от старите антични автори и критикува някои български историци като - Васил Златарски, Ст. Младенов, Иван Шишманов, а също и Ватрослав Ягич, Голубински и Шафарик*, че укриват факти по тези въпроси и защитават славянофилски и българофобски теории вредни за България (26, 25)!


Най-оригинална и точна формулировка за произхода на древните българи дава д-р Тачо Танев, който ни определя като древен народ със собствена идентичност - "Българите са един велик самостоен народ в историята на човечеството, и освен това, те са един от най-древните живи и до днес народи на земята, с богато собствено народно предание" (54). Той ги свързва също така и с хуните (техния западен клон), с който нямат етнически различия. Фалшифицирането на произхода и прародината на древните българи е последвано и от манипулации и изкривяване значението и етимологията на името "българин". Могат да бъдат изброени над 50 версии за значението на българското народностно име и повечето от тях не са верни. В това отношение най-злостно е определението на проф. В. Томашек, който "научно" обяснява името БЪЛГАРИ, че то означава "боклук" (от турското "буламач" - т.е. "сбирщина от мелези", "смес от много етноси"), с което име били наречени "останките от разбойническия боклук, побегнал и събрал се около бреговете на Азовското море след приключването на Великото преселение на народите" (54).

На В.Томашек пригласят и редица наши учени, начело с проф. Стефан Младенов, проф. Васил Златарски и акад. Димитър Ангелов, които свързват името "българин" с тюркския глаголен корен Ьи1д, което значи "размесвам", "меся". В такъв смисъл названието "българин" се тълкувало като "смесен", "нееднороден" (т.е. "мелез"). Стефан Младенов дава интерпретация като "смесени скитници"; Павел Йосиф Шафарик* като - "крайненци" (т.е. хора, обитаващи покрайнините), а унгарския тюрколог 1/1. Немет тълкува името "българи" в смисъл на "метежници", "бунтовници" (2). Повечето от тези интерпретации са неверни и клеветнически и петнят светлото българско име. След като са залегнали обаче като постулати в българските учебници, подобни "научни теории" дават основание на българофобите и мизантропитеглобалисти да ни атакуват с човеконенавистни теории, целящи да предизвикат у съвременните българи някакъв комплекс за малоценност. Плъзгайки се по тази логика, в редица чужди енциклопедии името "българин" се тълкува в подобен "вулгарен" смисъл, като му се придава значение на "варварин", "човек от простолюдието", "дивак-мелез" и дори "содомит"!? Последното се използва във Франция във връзка с "бугрите" (богомили, катари, албигойци и др.) свързано с верските борби и догми. В гръцка енциклопедия името "българин" е залегнало като - "мръсна дума, с която се обиждат запалянковците на някои футболни отбори 6 Солун"!... Сърбо-македонистите използват същия претекст, за да ни наричат "бугари-татари" и т.н. Наскоро във в."Дейли телеграф" една журналистка - Зенга Лонгмор* написа следното - "Българите са етническа смес от славяни, турци и гърци. Думата "болгар" значи смесица и може би за това те са по-толерантни към външни хора* (81). На тази провокация българската общественост реагира остро и бяха отправени искания за екстрадирането на Зенга Лонгмор* от страната и обявяването й за "персона нон грата" в България, както и британския вестник "Дейли телеграф" да бъде осъден за обида на нацията (82)! Подобна клеветническа кампания беше подета и от един псевдополитик с говорни дефекти и умствен лимит - Любен Дилов-син*, който в едно интервю за сп. "Мобиклуб" заяви следната "гениална" мисъл - "...Ние не сме нация. Нация има тогава, когато има съвкупност от различни народи, които се изживяват като нация. Ние сме народ, който е съвкупност от представители на различни нации - турци, арменци, евреи, българи, гърци. Безспорно това в голяма степен се дължи на несвободата - т.е. на неизвоюваната от само себе си свобода..." (90) Като отбележим в какъв порядък Любен Дилов* изброява "състава" на българския народ по значимост (с българите на четвърто място след турците, арменците и евреите), можем спокойно да заключим какъв еничарин е станал въпросният субект и да го попитаме дали въобще е българин и на чий господ се кланя!...

По-нататък ще обясним част от каква кампания срещу България са подобни изказвания и твърдения, почиващи на "обекттивната българска история"... Истината за българското име е съхранена в старите хроники. В своите пътеписи за посещенията си във Волжка България, арабският пътешественик норм. Абу Хамид ал-Гарнати (1135 г.), пише, че в град Болгар (столицата на Волжка България) той прочел книгата "История на България" ("Булгар Тарихи"), на чиято първа страница се обяснявало значението на името "българин". То е следното - "БЪЛГАРИН" значи "МЪДЪР ЗНАЕЩ ЧОВЕК", "УЧЕН ЧОВЕК" (44)! Това е точното значение на думата и всякакви други спекулации се неуместни и вредни. В допълнение на горното, името произхожда от верния корен ПАЛК и БЪЛГ- (от "бАлкари" и "бЪлгари"), който корен като име на народ, означава "светлите", "силните", "сияйните", "синове на светлината" (т.е. носители на светлината и знанието). Нека не забравяме и факта, че редица български племена кутригури, уногури, утигури и др. носят наставката "гури", а думата "гуро" на санскрит значи "Учител", "Висш духовен наставник"!... фалшифицирането на понятийния апарат и терминологията е също голям проблем, защото това дава погрешна посока на всички по-късни интерпретации на българската история. Най-големи спекулации са направени с въвеждането в нашата историография на фалшиви термини като "прабългари", "прото-българи", "хунобългари", "първобългари", "тюркобългари" и други такива, които е уместно да бъдат заменени с "древни българи" - термин възприет от специалистите на "Българска Орда 1938" като най-точен. В хрониките и изворите българите никога не са наричани "прабългари" или с някои от горните епигони. Освен българи, чуждите хронисти са ни определяли също като "скити", "мизи", "траки", "хуни", "уни", "пелазги", "бурджани", "готи", "булхи" (с вариант "буши") и др. Освен това за идентификация на българите са използвани и племенните имена като - "оногури" (уногури), "утигури", "кутригури" ("кутии" или "гутии"), "котраги", "уногундури", "купи-булгар", "дучи-булгар", "огхондор-булгар" (българ), "българи-хайландури", "чдар-болкар" (чадър-булгар), "кучи-булгар", "орхон-булгар", "барсили" (варсаци, берчул, берзити), "хазари", "буртаси" и др. Според авторката фаина Гримберг, въвеждането на термина "прабългари" и подобните на него, е направено целенасочено, за да се разцепи българския суперетнос на множество други по изкуствен начин. Така Дунавските българи се отделят от Кавказките и Волжките българи. Тази схема се допълва от създаването на цяла серия изкуствени етноси като - "татари", "македонци", "мизийци", "тракийци", "шопи", "башкири", "помаци", "балкари", "чуваши", "каракачани", "власи", "южни славяни", "казаци", "гагаузи", "мишари", "хайна", "нукратлийци" ("сребърни българи"), "покръстени" (в Сибир), "тептяри", "българи-тамтайци", "родопчани", "славяноговорещи елинизирани траки", "астраханци", "осетинци", "чеченци" и др. Всички те са български народностни групи, но внушението е, че са различни етноси! В това отношение най-големи прегрешения има комунистът акад. Димитър Ангелов, който в капиталния си труд "Образуване на българската народност" (2) се опитва да ни внуши, че всъщност дунавските българи са някаква механична смес от над 100 етноса, и че всеки който е минал през Балканския полуостров си е хвърлял семето и за това сме станали "куче-марка" (т.е. нещо като "помияри")! На тази провокация и фалшификация на българската история, достойно и аргументирано беше отговорено от покойния Димитър Съсълов (53), който обори всичките твърдения на академика и го заклейми за вечни временакато фалшификатор на българската история! Към това мога само да добавя, че истинските помияри, които са газили по земята ни българска, най-често са си оставяли костите тука, а не семето и позорно са били ритани в задниците от българския ботуш!...

Във връзка с етническите инсинуации е много важна ролята на медицинската антропология. След 1944 г. тази наука беше изцяло подчинена на комунистическата върхушка и всеки, който се опиташе да отстоява истината биваше изпращан или в затвора или му се отнемаше правото да упражнява професията си. Дори такива корифеи като акад. Методи Попов биваха принуждавани да сътрудничат и да прокарват комунистическите теории в науката. Неотдавна, един такъв "академик- историк" на въпроса ми как навремето (преди 1989 г.) се е пишела българската история ми отговори - "Пишехме каквото ни наредят отгоре"!...

Медицинската антропология е точна наука и за това фалшификаторите използваха различни прийоми за да променят данните при изследванията. Измислиха например, че траките и славяните били погребвани предимно чрез трупоизгаряне и затова липсвал костен материал, което не е вярно. Въведоха отречената методика на проф. Герасимов за възстановяване на черепа и главата (чертите на лицето), при която всеки череп може да се превърне в монголоид или в каквото си щете, с малко повече напластяване на пластелин на съответните места.

Между впрочем, през тоталитарния период са извършвани и истински проучвания, които показват, че делът на славяните в съвременния български народ е едва 12-15%. Естествено тези изследвания са дълбоко засекретени (56). Тези факти са очевидни за всеки един професионалист. Те обаче не попречиха на проф. д.м.н. Йордан Йорданов преди две години да обяви, че - "спорът славяни ли сме или прабългари е излишен" (79). Въпросният професор отново ни пробутва теориите за "етническа пъстрота" и "получила се метисация, 6 която от антропологична гледна точка доминират белезите на европеидните антропологични типове" и преповтаря шаблоните останали от близкото ни минало. Човекът просто не може да избяга от комунистическата си закваска. Като ловък манипулатор проф. Йорданов се опитва да се скрие зад тежки научни термини, но така или иначе онова, което е писал в едни други времена е останало (6) - доклади от симпозиуми, конгреси, научни трудове и статии във в. "Работническо дело". Той лесно може да бъде разобличен от всеки необременен специалист. Друг е въпросът, че този фалшив професор продължава да оглавява "Института по антропология и морфология" към БАН и да тероризира подчинените си с тоталитарен садизъм и липса на научен морал. Май му е време да се маха оттам!... На такива трябва да бъдат отнемани и академичните титли, за назидание на идните поколения! Чест похват на фалшификаторите е при превод на текстове да се спестяват някои пасажи или да се "редактират" изворите. Гърците, например, освен че са унищожавали български книги, са прилагали и друга тактика. Някои ценни български съчинения са били преписвани първо на гръцки език и след това оригиналите са били изгаряни. През средновековието, особено по време на византийското владичество, много български автори са пишели и творили на гръцки език. След съответната "редакция" гърците са представяли всички тези произведения като гръцки творби. Тук можем да споменем например хрониста Йоан Цеца и учения енциклопедист Йоан Продромос (Предтеча), които се представят за гърци, а те са българи. Българските преводачи от по-ново време (194489 г.) също са "редактирали" съответните текстове, в някои случаи драстично променящи смисъла на казаното.

Изхождайки от горното, нашият изследовател Димитър Табаков в статията "Историята на българите в ръцете на славяно-маниаците" (88) разобличи като фалшификатори на българската история цяла група такива лица, сред които - акад. Иван Дуйчев, Д. Дечев, Любомир Йончев, Станимир Лишев, Михаил Войнов, Р. Григорова - Златанова, Т. Цанкова - Петкова, П. Тивчев, проф. Василка Тъпкова - Заимова*. В заключение Табаков определя проф. Василка Тъпкова - Заимова* като "една от най-наглите славяно-маниачки" и фалшификаторки на българската история и призовава БАН да отнеме на всички горни лица академичните титли. Това обаче едва ли ще стане скоро, тъй като и БАН е окупиран от "еничари" и ръководители с чуждо етническо самосъзнание!...

При преводите и трактовките Хунската империя и Българската империя, както и държавата Стара Велика България се представят от "редакторите" (разбирай комунистическите цензори) като "Хунски съюз", "Първа българска държава", "племенен съюз Стара Велика България". Книгата на лорд Стивьн Рънсиман е преведена на български съответно като "Първата българска държава", независимо, че на английски изрично е употребен израза "империя".

Езиковият проблем и писмеността също са предпочитан обект за фалшификация и спекулативни манипулации. За да се подправи същността на делото на светите братя Кирил и Методий (обявени от църквата за светци и покровители на Европа) бяха въведени термини като - "черковно-славянски език", "старо-славянски", "славяно-български", "българо-славянски", "славянски език", "славянска азбука", "книжовно-славянски език", и други такива, които да въвеждат изследователите в заблуждение. В същност във всички тези случаи става въпрос за "старобългарски език" и писменост, което е признато от повечето познавачи на проблема. Древните българи са разполагали с писменост още пр.Хр. (54, 55) и според някои изследователи, като например Димитър Съсълов и арх.Слави Дончев, те идват на Балканите с богата писмена традиция и няколко азбуки, които по-късно биват трансформирани в "глаголица" и "кирилица". Руйното писмо обаче също се запазва в рабошите-календари и тамгите чак до XIX век. Кирил и Методий и техните ученици не създават "славянска азбука", а "старобългарска" и като такава тя се налага в редица славянски народи и най-вече в Русия. Доказан факт е, че до края на XIX век Русия е била двуезична - използвали са се простонародния руски език и книжовния старобългарски. Ето откъде идва влиянието и сходствата между българския и руския език. То е от българския към руския, а не обратното. Същото важи и за останалите страни, които са били под влиянието на старобългарския език. Дълги години цяла плеяда учени се надпреварват да ни убеждават, че езика на древните българи бил изчезнал, защото "се претопил в славянското море". И къде е това "славянско море" след като установяваме, че антропологически славянски черти притежават едва 15% от съвременните българи (56). В допълнение на това имаме сериозни данни, че големи групи българи са населявали Балканския полуостров и Мала Азия още пр.Хр. Векове преди кан Аспарух, Мизия се е наричала България и това е отразено в географската карта на Св. Йероним (331-420 г.), който е ползвал още по-стари данни от картите на Евсевий (270-338 г.). "Анонимният РаВенски Космограф" (375-376 г.) потвърждава, че на юг от р. Дунав (в Мизия, Тракия и Македония) от векове "само българи живеят" (38)!!!...

Има доказателства също, че кан Аспарух е дошъл отсам Дунава с не по-малко от 800 хиляди души, за да освободи българите от византийско иго! Някои от тези доказателства (каменна плоча с надпис от Плиска) бяха унищожени от руски учени! Това даде възможност на българските им слуги и клакьори да говорят за "езикови остатъци и език на първобългарите" (5) и че в съвременния български език били останали едва десетина думи от този на древните българи. Петър Добрев (41) дори обяснява в захлас как бил разчел и разгадал "езика на Аспаруховите българи" с изсмукани от пръстите си доказателства!... Същото прави и Веселин Бешевлиев (5). Истина , е, че старобългарския език (езика на древните българи) се е променял през вековете, но не и дотолкова, че чак "да изчезне". Достатъчно е да отворим някои енциклопедии и речници от миналия век, етимологичния речник на Кузман Шапкарев, речникът за редки и остарели думи на БАН, да се поразходим из провинцията и в Македония за да разберем, че нищо не е изчезнало. Ако нещо е изчезнало то е съвестта и морала на някои български учени и "историци". Отродяването и националният нихилизъм на някои "космополити" от другата страна, доведоха до абсурди, като например да се твърди, че Кирил и Методий "не били българи, а византийски шпиони". Ако развием тази мисъл вероятно са шпионирали за да ни вземат азбуката?! Това просто няма да го коментирам - облъчените от Чернобил са много, а за психопатите-политолози и социолози си има специални заведения!...

Важен въпрос е ранното покръстване на българите в Христовата вяра, което е умело прикривано и заобикаляно от редица автори, за сметка на натрапеното вторично покръстване при цар Борис I (852-889 г.) Този въпрос е детайлно разработен от д-р Тачо Тачев (54), проф. д-р Ганчо Ценов (25) и д-р Илия Илиев (86), и може би трябва да бъде разгледан и коментиран отделно в светлината на православния канон. Така или иначе това е работа за една отделна студия или монография. Унищожаването на старобългарските исторически книги е факт, който под давлението на гърците и папата започва още в IX век. По-късно през турското робство от България са изнесени над 3000 ценни ръкописа, голяма част от които сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана. По времето на гръцките фанариоти започва и едно систематично унищожение на български книги (главно исторически). Известни са стотици такива сведения, но тук ще споменем само някои от тях
1. В 1825 г. в манастира "Зограф" (в Атон) са изгорени български ръкописи в пещта за печене на хляб (изпечена бил цяла фурна хляб с тези "подпалки");
2. В Атон отново става масово горене на български древни книги (пергаменти);
3. В манастира "Св.Наум" на Охридското езеро гръцкият игумен Дионисий (анадолски грък) изгорил всички български книги;
4. В 1840 г. шуменският епископ (грък), освещавайки църквата в с.Въча, заповядал да хвърлят ръкописните български книги в една яма на гробищата;
5. В 1825 г.по заповед на гръцкия митрополит Иларион Критски, фанариотско аутодафе изгаря скритите книги на Търновската патриаршеска библиотека;
С подобни действия се унищожават целенасочено най-ценните книги и библиотеки. Това по-късно дава предпоставки за поголовно фалшифициране на най-ранната българска история от гърците, които злобно подхвърляли - "Ха, вие българите не си знаете историята и не знаете, че сте най-древните на Балканите. Сега не можете и да го докажете..."

Гърците не са единствените, които са действали по този начин. Руските евреи са другата напаст, която осакати историята ни. По заповед на болшевишкото Политбюро, във Волжка България бяха унищожени стотици хиляди български книги писани на арабица (исторически съчинения, трактати, научни книги и всякакви други). Преди време беше съобщено, че някакъв "психично болен" бил проникнал уж случайно в книгохранилище в Русия, където се съхранявали старобългарски ръкописи и ги залял с киселина. По-късно пък стана пожар в библиотеката в Санкт Петербург и май пак изгоряха български книги. Има и поспециални случаи. На 09.09.1944Г. в България пристига специалният пълномощник на НКВД (по-късно КГБ) "другаря" Бачи Зеев* той е натоварен с три задачи от отговорните другари
1. Да ликвидира министрите, регентите и депутатите от Народното събрание.
2. Да събере и унищожи старобългарски книги на глаголица, исторически книги и религиозна литература в това число и книгите и беседите на Петър Дънов.
3. Да ликвидира духовния Учител Петър Дънов и да репресира последователите му.
Бачи Зеев* успешно се справя с функциите си на палач. Той организира ликвидирането на правителството и депутатите на България (с две картечници в една изровена от бомбите яма на Централни гробища в Орландовци); организира унищожаването на осем вагона старобългарска литература, но не успява да убие Петър Дънов (заб. в третото пророчество на фатима се казва - "Да се Внимава да не бъде убит един епископ в бяло от България!"). Дънов, предусещайки края, сам взима решение да напусне физическото си тяло и за да предпази българите от лоша карма!...

По-късно "другарите" от КДС и МВР по указания от Москва провеждат няколко кампании по унищожаване и претопяване на стари редки и по-нови "неудобни" български и други книги. Българската история се унищожава не само тук, но и на други места. В Китай, например, по сведения на френски археолог работил там, по заповед на китайските власти са унищожени изключително ценни бронзови съдове с надписи и предмети от династиите Джоу (ХІ в. - 221 г. пр, Хр.) и Цин (221-207 г. пр. Хр.). Това е било направено съвсем наскоро, тъй като тези находки са свързани с хуните и "противоречали на официалната китайска история". По същата причина, от години се бави и отварянето на огромната гробница на първия китайски император Цин Ши Хуан Ди, за когото се счита, че е от хунски произход (китайците го считали за "варварин)". По ирония на съдбата, той също е горил книги и философски съчинения, само че китайски. В руските и украински музеи правени в тоталитарно време има хиляди старобългарски находки и съкровища, които умишлено не се определят етнически, а носят безличния и обиден етикет - "кочевь/е" (номади, чергари), който въобще не отговаря на историческата истина. От Афганистан руските археолози разграбиха съкровищата на Кушанската империя, която беше създадена от българи, със столица Балкх и владетели от древния български род Дуло. Тези съкровища и до сега стоят в сандъци в подземията на Ермитажа и едва ли скоро ще излязат на бял свят. Пак в Афганистан, американските бомбардировки и "хуманитарни операции" доунищожиха от българското наследство онова, което не успяха руснаците и талибаните!...

ЗАЩО ТРАКИТЕ "ИЗЧЕЗНАХА" ОТ УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?

Този въпрос е много уместен, като се имат предвид най-новите открития на тракийски гробници, могили, храмове, градове и антични съкровища в това число и тракийска писменост, новите открития за Потопа в Черно море преди 7600 години и т.н. Преди да изчезнат от учебниците, траките "изчезнаха" от историята. Така се процедираше с неудобните от политическа гледна точка народи и те съгласно ленинско-марксистко-сталинските концепции "изчезваха" от историята. Тази руска теория за "изчезналите" народи беше разработена отдавна. Първо народите изчезваха теоретически (на книга), а след това и физически по сталинския принцип - "Има народ - има проблем, няма народ няма проблем". В по-ново време проводници на тази теория в Русия са - С. А. Плетнева, П. И. Пучков, Д. В. Шелов, В. В. Седов, Г. Е. Афанасиев, И. Зрдели и някои други (91). Естествено сред "изчезналите" народи на първо място са тези с български произход или генетически свързани с българите скити, буртаси, хазари, половци (кумани), хуни, печенеги (баджанаци), анти и авари. Траките трябваше да "изчезнат", защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос - Москва-Белград-Атина. За да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура, която беше на по-високо стъпало от гръцката. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и даваше основание да се твърди, че днешните българи (в това число и македонците) нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров - една опашата лъжа!

Траките според Херодот били най-многобройният народ на земята след индийците, обаче автори като проф. Велизар Велков (1), проф. Василка Тъпкова-Заимова* (1) и особено акад. Димитър Ангелов (2) се опитват да ни убедят, че през Римската епоха те били - "романизирани и елинизирани"; "етническото им съзнание било променено"; "траките се претопили"; "провинциите Долна Мизия, Тракия и Македония пострадали от нашествия и се обезлюдили"; "на Балканите станали големи етнически промени до идването на славяните IV в."; "в пограничните провинции по долното течение на Дунав населението било силно варваризирано"; "траките били подложени на асимилационни процеси"; "антропологическата и биологична пъстрота сред тракийския свят се увеличава"; и т.н. Според акад. Димитър Ангелов през Римското и Византийско владичество траките почти изчезнали под влияние на неблагоприятни фактори - чести войни, варварски нашествия, опустошителни епидемии, отвличания в робство, емиграции, претопяване, асимилация и т.н. Въобще траките започват да се "изпарявали да "изчезват", защото така са наредили отгоре!

Тази политика на заличаване на важни раздели от българската история се следва не само от руски и български автори, но също и от редица чужди автори - гърци, французи - Франсоа Шаму (23) и др. В редица исторически атласи и учебници, издавани в чужбина, почти нищо не се споменава за траките и те почти винаги са изместени от изкуствено доминиращата и яко фалшифицирана и напомпана (напудрена) гръцка история. Избягва се да се говори за предгръцкото население трако-пелазги, и че гръцките ахейски и дорийски племена се появяват като пришълци на Балканите едва в края на II хилядолетие пр.Хр. Голяма част от културата и цивилизацията на елините по същество е заимствана от Тракия и Крит. Траките и пелазгите са имали писменост далеч преди да се появи гръцката писменост. Орфей, Евмолп, Дионис, Омир, Демокрит, Аристотел, Езоп, Тукидит и много други са с тракийски произход, но навсякъде гърците са ги обсебили и ги представят като гърци! фалшификациите на тракийското наследство, пренасящи се и върху древната българска история, започват още при многобройните "редактирания" и преписи на Омировия епос (13, 14). Още там се прави нагъл опит да се прикрият много факти и обстоятелства от древната история на Балканския полуостров, които обаче през последните години бяха изнесени на бял свят (14, 18, 19). Това, че траките и древните македонци (тракоилирийци) били "изчезнали" през античността и нямали нищо общо с българите, продължава да се тиражира и днес. Божидар Димитров в книгите си "Десетте лъжи на Македонизма" (34) и "Българите и Александър Македонски" (33) твърди, че древните македонци били "гръцко племе" и че нямали нищо общо със съвременните македонци. Той дори адмирира разрушителната теза на еврокомисарите, според която поради тази причина "Македония трябва да се откаже или от името си или от историята си"!... Тук вече и слепите би трябвало да прогледнат и да разберат за какво става въпрос. Друг пример от същия автор показва с какво точно се занимава той, пускайки дезинформации в публичното пространство. В книгата си "Десетте лъжи на Македонизма", Димитров дава копие от български надпис на цар Самуил, в който има пасаж, определящ цар Самуил като "цар на Българи и Ромеи". Надписа е открит през 1997 г. на каменна плоча в българска църква на територията на Гърция. Той е изпратен като снимков материал и реплика от гръцки граждани от български произход до Божидар Димитров. Първоначално Божидар Димитров обяви надписа за фалшив в една публикация във в. "Македония" а след това се отметна и каза, че е оригинален. Междувременно гръцките власти откриха надписа и го унищожиха!... Същия Божидар Димитров се обяви и категорично против експедициите на проф. Петко Димитров (БАН) и проф. Робърт Балард за търсене на следи от библейския потоп в Черно море и предпотопните селища по нашата стара брегова линия. Въпреки заявените цели на експедицията, Божидар Димитров ги обвини, че под предлог че търсят "потъналия Ноев ковчег", всъщност правят проучвания за нефт. Явно Божидар Димитров като виден комунист не е чел "Библията" и затова не знае, че Ноевият ковчег не е потънал! Самият професор Балард обяви награда от 10 милиона долара ако някой го открие. Нека не забравяме, че все пак проф. Балард откри кораба "Титаник" и е човек, който се занимава със сериозна наука за разлика от Божидар Димитров, който впрегна историческата наука и археологията в служба на ДС, БКП/БСП и собствения си джоб!...

КОМУНИСТИЧЕСКИ ФАЛШИФИКАТОРИ, ТОТАЛИТАРНИ ЦЕНЗОРИ И "ИСТОРИЦИ" В ПЕРИОДА 1944-89 г.

След 1944 г. идеологията и политиката трайно се настаниха в българската историография. Това грубо погазване на научните принципи донесе огромни беди за българската история и тя беше осакатена по един вандалски начин. Ето какво пише по този въпрос историка Стефан Чурешки - "...Антинаучната същност на марксизма и присъщата на логиката му омраза към способните и умни хора доведе до насилие както над знанието за историята, така и над самите учени... На мястото на старите аристократични професори и доценти, 6 университета дойдоха полуграмотни партийни деятели и/или просто лумпени, изучавали историята и философията в шумкарската си кариера... Освен това новоизлюпените "учени" с партиен стаж и кръжочна грамотност ползваха преките наставления на съветски историци и философи, които от своя страна бяха много добре подготвени фактологически, но бяха непочтени и превратни в тълковното изложение на историческото знание. Така в българската наука се стигна до страхотно псевдонаучно и партийно съчетание, унищожаващо както качеството на непосредственото знание, така и морала в науката. А за някаква духовност и дума не може да става". (20) По-нататък става ясно, че фактическият идеолог на марксизацията в България е Рубен Аврамов Леви* (Директор на обединената школа на Коминтерна в Москва 1941-43 г., секретар на ЦК на БКП 1950 г., председател на Комитета за наука, изкуство и култура и министър на културата -1952-57 г.). Под негово давление и това на Васил Коларов, конкретни надзорници и ръководители на историята стават Туше Влахов и Тодор Павлов. При прегледа на документи и архиви (20, 65, 22, 8) прави впечатление появата на специфични еврейски имена в българската историческа наука след 1944 г. като - Рубен Аврамов Леви*, Леон Соломонов Асланов*, Ели Хаим Ешкенази*, Жак Натан Примо*, Берта Якова Калаора*, Давид Буко Коен*, Исак Самуилов*, Ана фаденхехт*, Давид Беневенисти*, Давид Соломон Елазар*, Клара
Йосиф Пинкас*, Самуел франсес*, Димитрина Митова Джонова*, Ашер Ханакел*, Домна Кристин*, фидел Барух*, Роберт Меламед*, Ребека Клейтман*, Жак Рафаел Ескенази* и др., всички яростни активисти и идеолози на БКП! Тези "български историци" пишеха нашата история и затова тя беше не само осакатена, но и опорочена! Механизмите по които ставаше това в общи линии са обобщени в книгата на Стефан Чурешки (20). Авторът се спира и върху някои конкретни нови гимназиални учебници (за IX, Х и XI клас), като анализира и критикува техните автори, които продължават да се носят по инерцията и шаблоните, очертани по заповед от Москва и кой знае от къде другаде, от комунистите - "историци" с чуждоземни имена! Във връзка с горното са критикувани историците - проф. Андрей Пантев, гл.ас. Борислав Гаврилов, проф. д-р Милен Семков, Иван Колев и Димитър Тафков. фалшификациите на българската история след 1944 г. свързани с идеологиятау рефлектират по най-различен начин. Много се спори например дали преди 1944 г. в България е имало фашизъм. Комунистическите "историци" са категорични за това и дори залепят съответния етикет "монархофашизъм"! фашизъм обаче е имало в Италия по времето на Бенито Мусолини - Дуче*. Думата идва от латинското "фашио" (сноп пръчки завързани заедно с ликторската секира, като символ на единството и правосъдието в римските легиони). В България фашизъм преди 1944 г. не е имало. Ако твърдим обратното, твърде вероятно е да се окаже, че "първия фашист" може да е бил кан Кубрат, тъй като именно той дава завета за единство на синовете си със снопа пръчки. Този завет и досега стои изписан на фасадата на Народното събрание и в герба на България!... Във връзка с това съм по-склонен да приема, че нещо подобно на "фашизъм" имаше в тоталитарния период (1944-89 г.). Точно за това беше и забранена книгата на бившия президент д-р Жельо Желев {"фашизмът") за появата на известни аналогии между "фашизъм" и "комунизъм" (тоталитаризъм). В днешно време някои прибавят към тези категории и "глобализма" ("Новия световен ред " или "Рах Атепсапа")!... Но да се върнем пак към българската история. Неотдавна г-н Алберт Бенбасат** в статията си "Цензурата - анатомия и начин на употреба" (в. "Про&Анти" 24-31.05.2001 г.) се жалваше, че през тоталитаризма в България имало цензура. Правилно, г-н Бенбасат, имаше цензура и сега я има благодарение на вашите хора! Затова учениците и студентите не знаят съставите на т.нар. "Народен съд" и кой точно изтреби българската интелигенция след 1944 г.! Не знаят и че главните съветници на комунистическия диктатор Тодор Живков бяха все хора от вашата черга, като - Нико Мойсей Яхнел*, Жак Натан Примо*, Пепо Менахем Коен*, Исак Соломон Паси*, Нансен Бехар*, полк. Валери Таджер*, Леон фабрикант*, Соломон франсез* и др. За да се прикрият тези факти сега някои искат да се закрие Комисията по досиетата. Интересно е, че две от темите по които тя искаше да работи са - "Изграждането и дейността на КДС и МВР в периода 1944-48 г." и "ДС и българската историческа наука". Както казва народът - "Де го чукаш, де се пука".