Деца бежанци

Деца бежанци (на македонски книжовен език: деца бегалци) е термин, с който в България и Република Македония се обозначават 28 000-те деца на възраст между 2 и 14 години, които на два пъти през март и май 1948 година по време на гражданската война в Гърция организирано са изведени от Демократичната армия на Гърция извън пределите на страната. В социалистическите страни се смята, че целта е те да бъдат спасени от ужасите на войната. Гръцката десница нарича събитието „отвличане на деца“ (педомазома) и смята, че децата са изведени в социалистическите страни не за да бъдат спасени, а за да бъдат промити мозъците им с комунистически идеи и по-късно да бъдат използвани за комунистическа пропаганда в Гърция.

Децата бежанци са изведени в Албания и Югославия и оттам са разселени из всички тогавашни социалистически страни — Румъния, Унгария, Полша, Чехословакия, България и СССР. Децата бежанци са предимно с български етнически произход и малка част с гръцки. В 1982 година след демократизацията на страната Гърция приема закон, с който позволява възвръщането на отнетото гръцко гражданство на бежанците, но само „ако са гърци по род“. На следната 1983 година се приема и закон за връщане на имотите на бежанците, но също само „ако са гърци по род“.

В Република Македония, където децата бежанци са най-многобройни, функционира Асоциация на децата бежанци, която досега е организирала три Световни срещи на децата бежанци — през 1988 и 1998 в Скопие (Република Македония) и през 2003 година в Лерин (Флорина, Гърция).