На пѫть за Сѣло Търлисъ

На 7 окт. 2009 гн. въ петъ часа следъ обедъ¸ тръгнахме за границата на сѣло Илинденъ на гръцката страна сѣло ЕКСОХИ. Отъ Неврокопъ(сѣга Гоце Делчевъ) до границата е около 17 километра.Тръгранхме безъ желанието на нашета редакторка. Стигнахме до самата граница¸ която разделя българитѣ отъ дветѣ страни. Българскиятъ пунктъ¸ бѣ много внимателенъ.Запитаха ни дали имаме български лични карти¸ понеже гледаха имената въ пъспортитѣ ни и разбраха¸че смѣ българи¸въпреки; че Алдона¸ редакторката на Македонска Трибуна не е българка.


Тази процедура ни взема няколко минути и никой не ни пита носитѣ ли нещо или не!

На гръцката страна веднага следъ фъмозниятъ тунелъ¸ който се забавеше да се направи ¸че мечкитѣ говорели български и н е сѫ умрели¸ полицията бѣ любезна и трябваше да намери някой ¸които четѣ латиница. Бяха внимателни и сѫщо така¸ не ни питаха нищо.

За няколко минути стигнахме въ КАТО НЕВРОКОПИ (българското Зърнево)Ние изпуснахме възела за сѣло Търлисъ¸ което има гръцко име което ние не знаехме. Изминахме градчето¸ и се спряхме предъ една градинарна кѫдето запитахме на гръцки¸ кѫде е пътя за сѣло Търлисъ;Въ двора на това предприятие имаше двама попове¸ единъ гръцки и единъ български . Българскиятъ бѣ съ Мерцедесъ които имаше Софийска регистрация номеръ СА16664КК .Свещеника които бѣ гръкъ каза¸ на българскиятъ свещеникъ¸ да влеземъ в ъ колата и ги следваме. Доста ни въртяха по едни пѫтища¸ минахме презъ сеѣлото на баба ми Сѣло Старчища.Следъ като спряха въ Старчища¸ една жена¸ която бѣ въ колата на гръцкиятъ попъ я стовариха като топълъ картовъ.Поповетѣ тръгнаха¸съ колата на българскиятъ попъ¸ като да бяха въ 8 платна магистрала!.Взима ни около двадисетъ минути¸ да стигнемъ въ центъра на сѣло Търлисъ. Въ центъра познахъ средата на сѣлото кѫдето бѣше ХАНА на дядо ми¸ които не бѣ съборенъ до пролетта на 1941 година.

Българскиятъ попъ ме запита¸ защо се интересувамъ отъ това сѣло! Казахъ му дядо ми и бѫща ми сѫ отъ това сѣло. Казахъ му сѫщо така ¸че отъ това сѣло е първиятъ български владика¸ които пристига въ

градъ Скопие презъ 1885година следъ бератитѣ съсъ¸ които се позволяваше влизането на владицитѣ по своитѣ Епархии.Изненада ме факта ¸онова което българскиятъ попъ ми каза ¸а това бѣ¸ че не е чувалъ за Теодосии Гологановъ отъ сѣло Търлисъ .Обръщайки се къмъ редакторкатана нашиятъ вестникъ на английски¸ попа разбра ¸че не смѣ отъ България и попита отъ кѫде смѣ! Казахъ му ¸че смѣ отъ Канада. И веднага той ни попита съ кои владика смѣ!Отговорихъ му ¸че бѣхме съ дядо Кирилъ. И двамата поповесе обърнаха къмъ насъ и ни казаха ¸че сѣло Търлисъ е на два километра и побързаха да ни покажътъ пѫтя. » Следъ двадесетъ метра отъ кѫдето ни бѣха посочили пѫтя за Търлисъ¸ попитахъ единъ старецъ на гръцки истина ли е ¸че това сѣло не е Търлисъ¸ понеже отъ детскитѣ ми години помня ¸че това е сѣлото. Стареца се посмя и каза ¸че това село е ТЪРЛИСИ не каза Търлисъ .Каза ни ¸че той е чужденецъ .Азъ му отговорихъ Вие стѣ ПРОСВИГИ МАЖИРИ¸ той се зарадва ¸че съмъ го позналъ .

Толкова за добритѣ ми спомени за българскиятъ и гръцки попъ. И двамата ни излъгаха и се направиха ¸че не разбитаръ за какво бѣхме дошли тукъ и то чакъ отъ Канада!

Утре какъ намерихъ зъпостялата кѫща на бащами и какъ стигнахме до КАРА КYÕ .

Тукъ представяме и снимка отъ сѣло Търлисъ снимано отъ двора на Младеновата кѫща която я нѣма вѣче.

8.10.2009 grad Gotse Delcev.