Агенция “Фокус” разговаря с Евгени Чекаларов от Бургас, родственик на войводата Васил Чекаларов от Костурско.
На 9 юли се навършиха 95 години от смъртта на Васил Чекаларов.
Фокус: Г-н Чекаларов, каква е Вашата родствена връзка с войводата Васил Чекаларов?
Евгени Чекаларов: Васил Чекаларов е бил първи братовчед на моя дядо. Деца са на двама братя.
Васил Чекаларов е владеел няколко занаята – каменоделство, строителство... Моят дядо също е бил строител и той още от млад е напуснал Костурско и селото Смърдеш, което е родното място и на Васил Чекаларов.
Фокус: Днес съществува ли село Смърдеш?
Евгени Чекаларов: Това село днес не съществува. То е изгорено и унищожено. Имам голямо желание да отида един ден в този край – на дядо ми и на Васил Чекаларов и смятам да го направя...
Фокус: Какъв е споменът за Васил Чекаларов във вашия род?
Евгени Чекаларов: Аз лично не помня дядо си, той е починал, когато съм бил много малък. Спомените ми са свързани само с документите и разказите на баща ми, родовите разкази за него. В моето детско съзнание най-вече се е запечатала една малка книжка, която още притежавам. Тя е на негов приятел и съратник – Христо Силянов и се казва „Отрязаната глава на Васил Чекаларов”. Тази книжка в детските ми години, с тази отрязана глава отгоре, ми е вдъхвала много страх и ужас. В нашата фамилия за него винаги се е говорило с голямо уважение и любов. В съзнанието ми остана едно чувство, че той е бил някаква легендарна, изключителна личност.
Фокус: Какво е било населението в Костурско по негово време?
Евгени Чекаларов: По това време в Костурско българите са били около 68 %, турците – около 5 %, гърците – около 13 %, власи – 10 %, албанци – 4 %, евреи и цигани – около 1 %. Гърците са били съсредоточени като население в големите градове – Костур, Лерин и др. Основното население са българите. Когато в другите части на България борбите за самостоятелна църква затихват, в Костурско продължават до доста късно. В тази борба участие взима и Чекаларов, още в младежките си години. Има една афера, която не е много ясно осветлена, но можем да я наречем – любовно-патриотична: той наказал е някаква учителка, която е била гръкоманка. Затова още като младеж лежи в затвора покрай историята с тази учителка. След това избягва по много изобретателен начин и отива в България. Баща му го е записал в гръцко начално училище, но той е завършил българско основно училище. Владеел е много добре и гръцки и това впоследствие му е помогнало много в акциите за доставяне на оръжие от Гърция. В тях той се е маскирал и като каракачанин, и като албанец...
Борбата тогава основно е била срещу погърчването на българите. Влашкото население също се е гърчеело. Още от младежките си години Васил Чекаларов е водил борба с гръцкия владика на Костур – Каравангелис, който е бил една много зловеща личност за българското население. Каравангелис е мразил много Чекаларов, преследвал го е, организирал е много предателства срещу него, за да го залови.
Фактически – това е била най-югозападната част на българските земи и предния пост на българщината. Затова там българите са били много чувствителни към погърчването и в същото време - борбата срещу османската власт е била много мощна и силна.
Българското население е било бедно. Преди избухването на Илинденското въстание, българското население се е препитавало основно с гурбет – строителство. Работили са в Гърция, България...
Фокус: Какво се случва в Костурско през Илинденско-Преображенското въстание?
Евгени Чекаларов: Смятам, че може да се каже, че там въстанието избухва най-мащабно. Въоръжението е било много добро. Костурско е било давано за пример като област, която е била най-добре въоръжена и подготвена за въстанието. Основна роля за това въоръжаване играе Васил Чекаларов с тези рейдове, които прави за снабдяване с оръжие. Покрай тях има много истории в този период. Славел се например с това, че е бил нетърпим към предателството и неподчинението на четниците. Бил е много жесток в това отношение, за неподчинението ги е наказвал на място и е бил привърженик на най-крутите мерки в това отношение.
След въстанието в Костурско са едни от най-големите репресии, с най-много жертви, много избити. Изключително много репресии. Когато се разпускат четите, Чекаларов напуска с други войводи Костурско през Гърция с кораб отиват в Италия и оттам се прибира в България, заедно със сестра си Зоя.
Фокус: Казахте, че Чекаларов е бил каменоделец и строител... Какво е изградил в България? Какво знаете за къщата на ул. „Шипка” 52 в столицата, за която се казва, че два етажа са изградени от него...
Евгени Чекаларов: Построил е един голям комин в Мездра – в т.нар. Балабанова фабрика. Дори се е хвалил с това.
Строил е и тази къща, за която казвате в София. В книгата му „Дневници” има писма до жена му, до негови съдружници и той споменава даже и материалите за нея, които е закупил, как се е занимавал със строителството, дюшемета и т.н. Той пише така „...Сърдечни поздрави на всички. Ще ми пишете на адрес: Улица „Черковна” и „Оборище” под фурната”... Не знам дали не е бил на квартира тогава там, докато е строял къщата. Не съм виждал тази къща на „Шипка”.
Дъщеря му се казва Катерина. Жена му – Олга. Имал е сестра – Зоя, брат – Георги и други братя, на които днес дори не знаем имената.
Фокус: Влязъл ли е Васил Чекаларов във фолклора?
Евгени Чекаларов: Има песен за него. Трябва да ви кажа, че тя е пята на много езици, включително и на гръцки. Възникнала е по време на Илинденското въстание, когато четата му има доста успешни сражения с турците. По това време по тази причина и гръцкото население се е възхищавало от него. Понеже е бил много справедлив, не е нападал невинни хора. Унищожавали са предатели, терористи, убийци, такива, които са малтретирали населението, включително и гръцки андарти.
В народната песен след Илинденско-Преображенското въстание, Васил Чекаларов се прославя като славен костурски войвода. Песента е възникнала на гръцки език по гръцка танцова мелодия; след това – пята на гръцки, албански и дори – на турски език за прослава на делата му.
Имало е такива песни, например едната на гръцки е:
Чекаларов викаше: ура, момчета, ура момчета, смърдовчанчета.
Да влеземе в Неваска, айде момчета, да го изпиеме турскиот аскер
Вси глигое в Неваска, Чекаларов, брей, и ше го избият турскиот аскер.
И още една, също на гръцки, която в превод изглежда като: Чекаларов извика – айде момчета да отидем в Клисура и утре в Костур.
Фокус: Кои са били най-близките му сподвижници?
Евгени Чекаларов: В Костурски район – Павел Христов, Лазар Поптрайков и Кузма Стефов, както и Лазар Киселичев, Пандо Кляшев, Лазар Москов. Преди избухването на въстанието, е имало доста предателства спрямо организацията от гърци. Тогава са извършени няколко убийства на предатели, които Чекаларов организира; унищожават предателите, за да запазят организацията. Случаят с един от тях е особено популярен – гръцки първенец от Костурско – Цеман от село Дъндени. Той го ликвидира, влиза много смело в Лерин и го убива. По този начин изплашва гръкоманите. След това се опитват да възстановят организацията след предателствата. Заедно с Пандо Кляшев и Лазар Москов започват да възстановяват структурите й в Костурско, които са разрушени от продължителните предателства и афери на гръкомани. Организират Костурската районна чета, като се стремят да премахнат вредните за делото харамии – недисциплинираните, които не се подчиняват на организацията. Чакаларов успява да ги изолира. Имало е и една чета на Коте (б.ред. „Фокус” Коте Христов от с. Руля; деец на ВМОРО, преминал на страната на гърците и оглавил гръкоманска андартска чета. Днес родното му село Руля е кръстено на неговото име от гърците – Котас, домът му е музей, а пред него е издигнат голям паметник), за която Чекаларов настоява да бъде унищожена, но не се е стигнало до такова решение. След това – Коте има предателска роля след края на въстанието. Лазар Поптрайков е бил ранен и не може да напусне района на Костур. Този Коте го примамва да отиде и да се лекува в неговото село, но там под въздействието на гръцкия владика тогава – Каравангелис – предава Лазар Поптрайков и го убива... Поптрайков е бил много добър приятел на Чекаларов и той много е страдал за това.
Денка КАЦАРСКА
© 2008 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Няма коментари:
Публикуване на коментар