Българите в Северна Гърция още се страхуват от репресии

Въпреки отворените граници опасенията им са, че ако обявят публично българската си принадлежност, ще имат проблеми с властите Санданчани, посетили наскоро едно от близките села в Северна Гърция, разказват вълнуващи подробности за запазения дух, родова и национална памет у наши сънародници и потомците им, останали да живеят преди десетилетия от другата страна на граничната бразда. Най-мрачните им спомени са за жестоката асимилация, на която са били подложени след Балканските войни. Една от историте е за село, в което тогава почти нямало гърци. Когато обаче те нахлули от юг, убили българския свещеник и други хора, облекли ги в гръцки дрехи, снимали зловещата гледка и изпратили снимките на френски и други западни вестници. Вижте, казвали злагавията, какви злодеянията вършат българи над гърци. После изгонили от бащините им къщи умните местни българи, родени в селото. Докаралаи турци, "черни и злобни", с които и до ден днешен не могат да се понасят. Турците пускали доноси срещу българите и гръцките власти привиквали нашите на разпити. Тези турци, както ги наричат там, всъщност са уж гърци от Мала Азия, които са били изселени оттам и по спогодба между Гърция и Турция за размяна на население, са заселени в Егейска Македония в къщите на изгонените и избити българи. От българите останали само онези, които се зарекли, че занапред ще бъдат гърци. Оказало се, че българите-гръкомани са повече от доведените турци... Жител на селото, който е българин, разказал как преди години бил натопен от гърците-пришълци в селото на власттите, че бил българин и комунист. Веднага го привикали, обаче той с думи успял да ги убеди, че не прави нищо лошо. Голяма част от изгонените някога българи и потомците им днес живеят в Сандански - все познати и известни фамилии. След отварянето на границата взаимните гостувания станаха ежедневие. "Като чуха, че сме от България, много се зарадваха. Играхме хоро на наши песни на площада в селото. Хората като говореха и бяха направо със сълзи в очите. Аз умишлено не ги разпитвах, но те самите си търсеха тези теми. Намерих намерих роднина със същото като моето име, но в момента са му сложили гръцко. Говорят на мекия диалект - "рЯка", вместо "река", знаят си местностите наоколо с българските им имена, знаят наши песни. Страх ги е все още, личи им в приказките, но вече се чувстват малко по-свободно...", разказва санданчанин, гостувал неотдавна в родното село на дядо си. На мегдана, и на празнична трапеза, се събрали гости и домакини. Започнала веселба. Песните и хората били български - "Македонско девойче", "Ай да идем, Яно", "Назад, назад, моме Калино". Знаели ги и младите потомци, не само 80-годишни старци. "Както преди години, когато ходих на сватба в селото на предците ми. Играхме хора на тези песни, но оркестърът свиреше само мелодиите, без някой да пее текста. Текстът бе у хората на хорото. За да го правят така, значи ги е страх, това е", споделя санданчанинът. Въпреки отворените граници обаче, опасенията на нашите сънародници в Северна Гърция са че ако обявят българската си принадлежност, ще получат забрана да пътуват в Родината. Например чрез измислен повод и черен печат върху паспорта... "Направих уникални кадри, но се двоумя да ги публикувам, за да не направя нещо лошо на хората там. Имаше злобни погледи на измирски гърци и, разбира се, има шпиони навсякъде, явно е че нищо не е отминало, все едно сме 1914-та година - само няколко години след репресиите", изрази впечатленията си санданчанинът. "Като си тръгвахме от селото, не искаха да ни пуснат, хората, с които разговаряхме, ни подканваха да останем още". Дядо ми беше много щастлив, а той е на 80 години, продължава разказа си нашият съгражданин, че си намери набор там, с когото обсъдиха как, когато са били отворени границите през 40-те години на XX век, от днешните български пригранични села са водели през зимата животните на паша и да зимуват в днешна Гърция. И как са ходели на пазар в Демирхисар, че е по-близо от Сандански. Говореха си на български, те явно искат да говорят на български. И им е приятно, и драго... Б. ред. Неназоваването на имена и населени места е умишлено, за да не навредим на хора.