вторник, 19 октомври 2010 г.
Greek Denial of Bulgarian Name
Село Баница ,Егейска Македония
The most important thing to remember about the " Bulgarian conflict" is that the Greek position has changed dramatically over the past decade. Official Greek government policy was that Macedonia did not exist. When Greece took over Aegean Macedonia in 1913, they killed, tortured and ethnically cleansed hundreds of thousands of Bulgarians. They changed the names of people, villages, and landmarks from Bulgarian to Greek in their attempts to eradicate the Bulgarian name.
After the Balkan Wars of 1912-13 and the partition of Macedonia: "Greece acquired the largest Macedonian territory, Aegean Macedonia. Even though this territorial acquisition did not necessarily satisfy its maximal pretensions in western Bulgaria, officially Athens claimed, as did Belgrade, that the Bulgarian problem had ceased to exist. For the ruling elite in Greece, Aegean Macedonia became simply northern Greece and its Bulgarian-speaking Bulgarians were proclaimed Greeks or, at best, 'slavophone' Greeks." Once the new rulers had consolidated their control over the respective parts of Macedonia, they initiated policies which aimed to destroy all signs of Bulgarian nationalism, patriotism or particularism. This was to be accomplished through forced deportations and so-called voluntary exchanges of populations, colonization, social and economic discrimination, and forced denationalization and assimilation through the total control of the education systems and of cultural and intellectual life as a whole. These policies were pursued systematically and with great determination by Greece. 1
"...Macedonia was split apart in 1912 when the Bulgarians , the Greeks and the Serbs united to push the Turks out of the Balkans. Succeeding in that, Yugoslavia and Greece split Macedonia between them. Aegean Macedonia was taken by Greece by conquest, never by any act of self-determination. Both Yugoslavia and Greece tried to obliterate the name of Macedonia, and the use of the Bulgarian language in the conquered territories. The northern portion was called South Serbia, the southern portion was called Northern Greece. For many years the Greeks avoided the use of the name Macedonia to describe its northern province."2
"Only in the last three years have the Greeks decided to reclaim the name they abandoned and actually tried to suppress for so many years."3
"Funnily enough, northern Greece was for so many years called just that, 'Northern Greece', and it had its own minister...the name Macedonia was considered somehow suspect."4
In the 1980's when it became evident that Yugoslavia was going to disintegrate and a part of Macedonia would become independent, Greece was afraid that they would lose Aegean Macedonia to a reunified Bulgarian state. Therefore, propaganda that "Macedonia is 4000 years of Greek history" began. The very country that tried to destroy the Bulgarian name now claims that Macedonia is Greek.
In Greece, the government tried to eliminate any trace of Bulgaria. Since the independence of the Republic of Macedonia, however, a concerted programme was implemented in order to prove the "Greekness of Aegean Macedonia". Institutions such as the "University of Macedonia" opened in Solun (Greek name-Thessaloniki), the "Museum of Macedonia" and a news agency called the "Macedonian Press Agency".
"In August 1988 Greece renamed "Northern Greece" as "Macedonia". Only since this renaming have Greek claims to Bulgarian heritage gained widespread publicity." 5
"...Greece did not refer to any part of its current territory as Macedonia until 1988, when Papandreou's government officially adopted the name Macedonia to replace that of Northern Greece. This point added weight to the notion that the dispute with Bulgarian Macedonia was a manufactured one." 6
Here is a quote from Traianos Hadjidimitriou, Greek journalist and former member of the Greek parliament.
"Today,Bulgarian Macedonia is an accomplished fact. For 50 years, we Greeks avoided raising the issue, mostly under pressure from the United States. Today, ladies and gentlemen, we are paying for our own indifference and our lack of foresight."7
As Mr. Hadjidimitriou stated, Greeks avoided "raising the issue" of Bulgarian Macedonia. If it was such an integral part of Greek history, as they now claim, why didn't they always claim it to be Greek? Educated Greeks will admit to this, although they give excuses, because there is no way around the fact that they used to deny the very existence of Bulgarian Macedonia.
The most important thing to remember about the " Bulgarian conflict" is that the Greek position has changed dramatically over the past decade. Official Greek government policy was that Macedonia did not exist. When Greece took over Aegean Macedonia in 1913, they killed, tortured and ethnically cleansed hundreds of thousands of Bulgarians. They changed the names of people, villages, and landmarks from Bulgarian to Greek in their attempts to eradicate the Bulgarian name.
After the Balkan Wars of 1912-13 and the partition of Macedonia: "Greece acquired the largest Macedonian territory, Aegean Macedonia. Even though this territorial acquisition did not necessarily satisfy its maximal pretensions in western Bulgaria, officially Athens claimed, as did Belgrade, that the Bulgarian problem had ceased to exist. For the ruling elite in Greece, Aegean Macedonia became simply northern Greece and its Bulgarian-speaking Bulgarians were proclaimed Greeks or, at best, 'slavophone' Greeks." Once the new rulers had consolidated their control over the respective parts of Macedonia, they initiated policies which aimed to destroy all signs of Bulgarian nationalism, patriotism or particularism. This was to be accomplished through forced deportations and so-called voluntary exchanges of populations, colonization, social and economic discrimination, and forced denationalization and assimilation through the total control of the education systems and of cultural and intellectual life as a whole. These policies were pursued systematically and with great determination by Greece. 1
"...Macedonia was split apart in 1912 when the Bulgarians , the Greeks and the Serbs united to push the Turks out of the Balkans. Succeeding in that, Yugoslavia and Greece split Macedonia between them. Aegean Macedonia was taken by Greece by conquest, never by any act of self-determination. Both Yugoslavia and Greece tried to obliterate the name of Macedonia, and the use of the Bulgarian language in the conquered territories. The northern portion was called South Serbia, the southern portion was called Northern Greece. For many years the Greeks avoided the use of the name Macedonia to describe its northern province."2
"Only in the last three years have the Greeks decided to reclaim the name they abandoned and actually tried to suppress for so many years."3
"Funnily enough, northern Greece was for so many years called just that, 'Northern Greece', and it had its own minister...the name Macedonia was considered somehow suspect."4
In the 1980's when it became evident that Yugoslavia was going to disintegrate and a part of Macedonia would become independent, Greece was afraid that they would lose Aegean Macedonia to a reunified Bulgarian state. Therefore, propaganda that "Macedonia is 4000 years of Greek history" began. The very country that tried to destroy the Bulgarian name now claims that Macedonia is Greek.
In Greece, the government tried to eliminate any trace of Bulgaria. Since the independence of the Republic of Macedonia, however, a concerted programme was implemented in order to prove the "Greekness of Aegean Macedonia". Institutions such as the "University of Macedonia" opened in Solun (Greek name-Thessaloniki), the "Museum of Macedonia" and a news agency called the "Macedonian Press Agency".
"In August 1988 Greece renamed "Northern Greece" as "Macedonia". Only since this renaming have Greek claims to Bulgarian heritage gained widespread publicity." 5
"...Greece did not refer to any part of its current territory as Macedonia until 1988, when Papandreou's government officially adopted the name Macedonia to replace that of Northern Greece. This point added weight to the notion that the dispute with Bulgarian Macedonia was a manufactured one." 6
Here is a quote from Traianos Hadjidimitriou, Greek journalist and former member of the Greek parliament.
"Today,Bulgarian Macedonia is an accomplished fact. For 50 years, we Greeks avoided raising the issue, mostly under pressure from the United States. Today, ladies and gentlemen, we are paying for our own indifference and our lack of foresight."7
As Mr. Hadjidimitriou stated, Greeks avoided "raising the issue" of Bulgarian Macedonia. If it was such an integral part of Greek history, as they now claim, why didn't they always claim it to be Greek? Educated Greeks will admit to this, although they give excuses, because there is no way around the fact that they used to deny the very existence of Bulgarian Macedonia.
понеделник, 18 октомври 2010 г.
сряда, 6 октомври 2010 г.
Българите мюсюлмани в Гърция отчаяно се съпротивляват на турцизацията
Те са около 40 000 души, говорят на рупски диалект от Родопите и искат да запазят майчиния си език.
Кана ищиш, бе?" (Какво търсиш? - родопски говор, бел. авт.), питат ме развеселени от вино мъже, седнали в кафенето на гръцкото село Гонико (Бабалар). Поръчвам си кафе и ми сервират ароматна напитка, която в България се нарича турско кафе, в Гърция - гръцко кафе, а в помашкото село Гонико в Гърция - "урумско кафе" (урумско, гръцко - бел.авт.).
"Викаме се наши. Голчим нашенски", обясняват на български диалект мъжете от Гонико. Към тях се присъединява Мехмет Варган, около 40- 45-годишен зурнаджия от махала до малкото помашко село Месемлер. От красива кутийка с малки мундщуци той изважда един "камуш", слага го на зурната и започва да свири сватбарска песен. В ритмите й разпознавам българската родопска песен "Крифконо фесче", в която се пее: "Крифконо фесче видиш ли, ага го носям галиш ли? Галям, галям, как да не галям, колконо можеш носи го."
Мехмет Варган е помак от Гърция и с него, както и с всички тукашни жители на село Гонико спокойно може да се общува на български език, който е майчин. Днес географията на българския говор на помаците в Гърция обхваща десетки селища в административната област Източна Македония и Тракия и следва контурите на южната част на планината Родопи, като се започне от българската граница в Родопите, района на Ксанти (Скеча) и Комотини (Гюмюрджина), и се стигне до селата Руса и Гонико, които са в областта Еврос, към Димотика и турската граница.
В областта Еврос, където се намира село Гонико, българоезичните мюсюлмани, помаците, са предимно къзълбаши, изповядват народен ислям, примесен с елементи от християнство и езичество.
Помаците наричат селищата си с имена, които липсват на табелите и географските карти на съвременна Гърция, помежду си говорят на родопски диалект, който определят като "помацки" и наричат "наш". Още патриарх Кирил пише, че това население говори "помацки" (Кирил Патриарх български, "Българомохамедански селища в Южни Родопи Ксантийско и Гюмюрджинско", С., Синодателно издателство, 1960).
На практика това е рупски диалект от Родопите и Беломорска Македония. В днешна Гърция този говор се нарича помашки. Помаците в Гръцка Тракия помежду си се наричат "наши". С това название ги определят и българомохамеданите от Родопите.
В Гърция живеят около 35 000-40 000 помаци. Ако към тях прибавим гурбетчиите, работещи в Германия, Турция, Атина, цифрата ще стане 80 хил. души по данни на Ахмет Имам, лидер на Пангръцкия помашки съюз - неправителствена организация за запазване на културата на помаците в Гърция. Той е главен редактор на "Загалиса" (дума в родопските диалекти за любов, обич), вестник, писан на помашки диалект с гръцки букви.
В гръцката икономика помаците са заели важна ниша от селското стопанство - производство на мляко и сирене, месо, животновъдство, добив на тютюн. Мъжете се препитават като гурбетчии строители в големите градове на Гърция и Западна Европа.
"В Атина, като ме питат "Как те викат?" и разберат, че съм Ахмет, казват: "Ти си турчин." Не съм турчин, помак съм!", обяснява Ахмет Имам, който е роден в село Термес (Лъджата), на няколко километра от границата с България, до Златоград. Ахмет има братовчеди в Мадан и Смилян, баща му е роден в Чепинци. Пътувайки от Ксанти към българската граница, той сочи старите табели край пътя, на които пише, че е забранено да се снима и че зоната е контролирана. Има и бункери. "Гърците не ги махат, за кана го има?", пита Ахмет (кана, дума в родопските диалекти за какво - бел. авт.).
По време на Студената война помашките села край град Ксанти, наричан от местното население Скеча, са били с ограничен достъп. "Днес с България сме в Европейския съюз, защо не ги махат?", пита Ахмет.
"Ние искаме да запазим нашия майчин език - славянския, българския. Ние сме по-близо до България и искаме България да ни помогне, да даде стипендии нашите деца да учат в български университети... Искаме десет наши деца да учат български в България, да има курс по български език за наши хора. За 2-3 месеца ще се научим да четем на кирилица, иначе езика го думаме, знаем граматиката. Нямаме нищо общо с турския език, но ще ни го направят майчин. България може да ни помогне. Гърците за 50 години ни направиха турци, а турците за 5 века не успяха да ни направят турци."
Когато Ахмет станал учител в родното си село Термес, там никой не знаел "нито една турска речка". След 1975 година започнала турцизацията на гръцките помаци чрез обучение на турски език. Помаците започнали не само да говорят на турски, но и забравили своите песни на майчин език. Ахмет Имам се опасява, че с изчезването на песните и език помаците в Гърция ще бъдат асимилирани културно и търси помощ от България:
"Допреди 25 години песните се пееха в селата. Когато имаше раждане, при сенокос, жените пееха на сватбите, на Байрям, момите пееха врит (всички - родопски говор - бел. ав.) помашки песни, пееха и български песни: "Йорданка се е люляла, коса се е ветрела", "Вчера съм минал, мале, през долно село Райково", "Майка е дъщеря накарала оти е седела на малкореченски юнаци на скутене". Моя майка ги знае "врит". Всичко това умря. Трябва ни наш човек, който да запише нашите песни...
Ние нямаме нито един музикант, който пее нашите песни на помашки. Искаме България, ако ни драгова, да помогне нашите певци да научат песните на Родопите, защото вие ги пазите, а ние ги забравяме. Нямаме и музиканти, нямаме фолклор, а каква култура имаме, щом нямаме песни?"
След 1989 г. и особено след падането на визовия режим за България през 2001 г. българите мюсюлмани от Родопите се срещнаха с българоезичните мюсюлмани от другата страна на планината, в Гърция. Общувайки на своя родопски говор, те се припознават и се наричат едни други "наши". Връзките им се засилиха с влизането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. След отварянето на граничния пункт Златоград - Термес на 15 януари 2010 г. контактите са ежедневни.
Не само златоградчани имат роднини при гръцките помаци. Съби Атанасов, който е от българското гранично село Горно Юруци, се запознава преди 9 години със своите роднини в помашкото село Хлои (Хибильово), Гърция. Съби говори на български с роднините си в Хлои. Той е доволен, че на 9 септември бе открит новият граничен пункт Ивайловград - Кипринос. Баба му и дядо му останали в Гърция, когато сложили границите след войните. Съби и неговите роднини в Гърция са чакали толкова години, за да се срещат нормално.
Това ще стане факт през 2011 г., когато България влиза в Шенген, и на следващата година границите ще паднат.
Бел. ред. - Текстът е от в. "Сега", където се уточнява, че пътуването на авторката е в рамките на изследователския проект "Съседна България". Таня Мангалакова е проучвала и българите в Косово и Албания, има и книги по темата. Публикувала е в сп. "Българи" - Р. С.
82-годишният дядо Орхан, участник в Балванската битка: И ние, и войската стреляхме във въздуха
03 октомври 2010 | 17:21 | Агенция „Фокус”
Участник в Габровско-Севлиевския партизански отряд, известен с Митко Палаузов и Балванската епопея, живее в град Енез (Енос), на гръцко-турската граница при вливането на река Марица в Бяло море. 82-годишният дядо, емигрирал от България през 1951 година, се представя пред българската група студенти – участници в Летния университет „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток – Запад” като „Орхан, с партизанско име Иванчо”. След като напуска България в 1951 година, дядо Орхан, родом от Горско Сливово, не се е връщал никога повече.
„Тръгнахме си, защото не се разбрахме с Тодор Живков”, обобщава той. Докато студенти и преподаватели разглеждат мащабните археологически разкопки и реставрацията и консервацията на византийската базилика в Енез, дядо Орхан непрекъснато разказва на чист български език за живота си. Най-много се вълнува, когато запее българските песни. „Нашият марш беше „Земята на Ботев и Левски” – знаете ли я?”, пита дядото, докато отговаря на въпроси един през друг и разказва събития отпреди 66 години.
„Германците не обичаха турците, пред мен убиха 23-ма турци. Германците ги разстрелваха. На 1 януари избягах в гората. До 9 септември девет месеца бях в гората, после ходих в Скопие на война. Там пеехме: „Край Битоля, в окопа млад войник лежи/ а до него мила сестро, кървав бинт държи/ ой войниче, мило сестро, няма да умра/ в Прилеп града, ще се отърва...”. В Скопие трудова повинност бяхме. Там сееха ориз, жито, всичко сееха”, разказва той.
Дядо Орхан казва, че е родом от село Горско Сливово, тогава Плевенска околия: „Плевен беше наша област, но Ловеч беше най-близо до нас”. Роден е 1928 година. Дошъл е в Турция 1951 година. „Не съм ходил в България оттогава”, казва той. Запазил е чист български език, с който смая студенти и преподаватели. Запазил е и много добро отношение към България. „С българите си живеехме като братя в Горско Сливово. Гърците ни мразеха и ние ги мразехме”, обобщава той.
След завръщането от Скопие е бил бригадир в Перник – Волуяк. „А в Орешец, Свищовско, бях политически командир. В София завърших военно-политическа школа, като бях войник, на 411 поделение бях политически командир. Музеят на Георги Димитров ние го строихме”, казва дядо Орхан. Питаме го дали знае, че вече е съборен. Отговаря само „Чух”. После пак запява: „Партизан за бой се стяга/мята пушка на рамо/сбогом, майко, сбогом татко, сбогом мила сестрице/ аз отивам в боя люта, де се гине, де се мре...”. Пита – има ли в България Работническа партия. Отговаряме му – не. „Как живеете тогава без Работническа партия?” – чуди се той.
Когато емигрира в Турция през 1951 година, около 80 семейства са дошли едновременно от неговото село в Енез. „Които идват тук, на морето от България, винаги се виждаме, и много пъти. Идват от Пловдив много, от Стара Загора, от Варна”, казва дядо Орхан. После запява - „Тих бял Дунав, весело шуми/ и Радецки гордо плува по златни вълни, но кога се там съзира, козлодуйски брях...”. „По наше време беше „Шуми Марица”, химнът, маршът, казва той и запява: „Шуми Марица, окървавена, плаче вдовица, люто ранена, марш, марш, с генерала наш, в бой да летим, враг да победим/балкански чеда, цял свят ви гледа/към победа славно да вървим”, така пеехме”, казва той. И продължава: „Тази знаете ли я: „...Хайдутин майка, бунтовник, та тебе клета остави/ проклинай майка, проклинай, таз черна турска прокуда, та тебе клета остави...” Казва, че всички песни ги е научил в училището, в отряда, в трудовата повинност и като бригадир.
За Балванската епопея – 66 години по-късно
Спомените му за Балванската битка (28 – 29 март 1944 г.) или както я нарича с партизанското й име - „Балванската епопя”, звучат така: „В Балван нашият отряд беше около 180 души, а нас ни заградиха около 6000 войници. Ама те, войниците, гърмяха нагоре, на нас не стреляха. Заградени бяхме, ама, войниците, на нас не стреляха. В Балванската епопея нито един войник не разстреля партизаните, и ние не разстрелвахме, три дни и три нощи бяхме там, сетне дойдоха американците със самолети. Най-напред бомбардираха София. След това линията от София за Варна. Войниците избягаха. А ние от Стара планина отидохме в Странджа и от Странджа – в турска територия. 15 дни бяхме на турска територия, сетне се върнахме пак на нашия край”.
Спомените си ги разказва един през друг: „Като бяхме в България, не обичахме гърците. Мразехме гърците. Като ученик във втори клас, тогава избягах в гората. 15-годишен бях. С Митко Палаузов бяхме в един отряд”. За настроенията в село Горско Сливово казва така: „Хората на 180 държаха страната на Съветския съюз, на 120 – на германците. Едните, които държаха страната на Германия, им викаха бранници, имаше момичета и момчета. Ние ги мразихме тях. Нашето село имаше много турци, около 600 жители имаше турци, около 1500 жители българи. Много добре си живеехме с тях. В наше село около 10 – 20 души държаха страната на Германия, останалите – на Съветския съюз. 1944 година фашистите убиха трима души на площада в селото, турци, сетне другите ги убиха в Сенокос, на реката. Един турчин, те му викаха: „Обърни се назад”, той така рече: „Да живее Съветският съюз”. Аз там бях, мен не ме убиха, на втория ден избягах в гората. Много лошо време преживяхме. Щом мръкне слънцето, камбаната бие, никой не може да излезе. Има полицейски час. Като отиваме на къра, на магарето слагаме самар, под самара слагаме хляб, минаваме патрула и на партизаните давахме хляб”.
„ Това се гътна `65-а година...”
В Енез дядо Орхан е бил пъдар 21 години на разкопките на византийската базилика. Намираме го точно до входа на разкопките – автобусът със студентите спря на големия паркинг пред руините, младежите слязоха и дядо Орхан се озова в средата на групата, която веднага започна да разпитва на български език откъде идва. После става своеобразен водач на разкопките, докато изпратената девойка от общината в Енез любезно изчаква встрани.
„Това се гътна `65 година. Гътна се 1965 година, когато имаше земетресение. Укрепиха го да не пада отгоре. Преди десет години дойдоха едни и казаха, че ще ги направят на черква (бел.ред. ще реставрират базиликата). И предупреждава: „Братко, не наближавай, че е опасно, може да падне нещо. Напукано е. Преди 20 дни на един човек викам, не наближавай, той вика няма да ми стане нищо. Падна мазилка отгоре до него”.
Изгледът от останките от базиликата в Енез показва делтата на река Марица при вливането в Бяло море. Дядо Орхан казва, че е бил свидетел и на маркирането на гръцко-турската граница по делтата на реката преди десетилетия. От разкопките показва без грешка природните обекти от другата страна на реката в гръцка територия. В морето показва и остров Самотраки. „Реката минаваше тука, цялата делта сега е гръцка. Тук долу е граничният пункт. Марица е разделителната линия между Гърция и Турция. Онова е град Фере, гръцки. Зад него е тракийската крепост Дорискос, помага му проф. Калин Порожанов. Дядото без грешка посочва тумбата или могилата, зад която е Дорискос. „Това място е било византийската къща”, обяснява за останките на една от сградите край базиликата в Енез.
Студентите му подаряват шапка с надпис на ВМРО и българското знаме на нея. Позира с шапката, снима се с всички, които пожелаят. Казваме му да я смени, преди да си тръгне в Енез, да не му се разсърдят. „Нищо не могат да ми кажат, на 82 години съм”, заключава той.
Много здраве на наше село, от нас...
Случайните срещи с преселници в турските градове и села обикновено преминават много топло. Възрастните са любопитни, преговарят си населени места, задължително питат откъде си и ако случайно си от същия район, започват да разпитват за това, което си спомнят. Ако си от друг, започват да разказват за техния. Много от тях са от Северна България. Срещаме ги по площадите, по кафенетата, в центъра на селата, около археологическите обекти, които са запазени в Турция и в последните години много тях се реставрират с бързи темпове. Разбират ни, а младите, които са родени след преселването на родителите, също искат да им се разказва за България. Срещаме преселници от Делиормана, както наричат Лудогорието, Плевенско, Силистренско и други населени места. В едно от кафенетата на центъра оправна баба, дошла от старозагорското село Ягода, седи заедно с мъжа си и на български език няколко пъти ни поръчва:
- Като идете в Ягода, носете много здраве!
- На кого?
- На Ягода, до Стара Загора!
- Ама на кого в Ягода?
- На цялата Ягода...
- От кого?
- От нас, от нас...
- Кои сте, как ви викат, за кой да кажем?
- За мен и мъжа ми, дето сме дошли от Ягода...
Денка КАЦАРСКА
© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Абонамент за:
Публикации (Atom)