Показват се публикациите с етикет Aegean Macedonia Bulgaria. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Aegean Macedonia Bulgaria. Показване на всички публикации
вторник, 5 февруари 2013 г.
Българите в Северна Гърция още се страхуват от репресии
Песната на дедо ми
Българи под прикритие в Беломорска Македония
вторник, 19 октомври 2010 г.
Greek Denial of Bulgarian Name
Село Баница ,Егейска Македония
The most important thing to remember about the " Bulgarian conflict" is that the Greek position has changed dramatically over the past decade. Official Greek government policy was that Macedonia did not exist. When Greece took over Aegean Macedonia in 1913, they killed, tortured and ethnically cleansed hundreds of thousands of Bulgarians. They changed the names of people, villages, and landmarks from Bulgarian to Greek in their attempts to eradicate the Bulgarian name.
After the Balkan Wars of 1912-13 and the partition of Macedonia: "Greece acquired the largest Macedonian territory, Aegean Macedonia. Even though this territorial acquisition did not necessarily satisfy its maximal pretensions in western Bulgaria, officially Athens claimed, as did Belgrade, that the Bulgarian problem had ceased to exist. For the ruling elite in Greece, Aegean Macedonia became simply northern Greece and its Bulgarian-speaking Bulgarians were proclaimed Greeks or, at best, 'slavophone' Greeks." Once the new rulers had consolidated their control over the respective parts of Macedonia, they initiated policies which aimed to destroy all signs of Bulgarian nationalism, patriotism or particularism. This was to be accomplished through forced deportations and so-called voluntary exchanges of populations, colonization, social and economic discrimination, and forced denationalization and assimilation through the total control of the education systems and of cultural and intellectual life as a whole. These policies were pursued systematically and with great determination by Greece. 1
"...Macedonia was split apart in 1912 when the Bulgarians , the Greeks and the Serbs united to push the Turks out of the Balkans. Succeeding in that, Yugoslavia and Greece split Macedonia between them. Aegean Macedonia was taken by Greece by conquest, never by any act of self-determination. Both Yugoslavia and Greece tried to obliterate the name of Macedonia, and the use of the Bulgarian language in the conquered territories. The northern portion was called South Serbia, the southern portion was called Northern Greece. For many years the Greeks avoided the use of the name Macedonia to describe its northern province."2
"Only in the last three years have the Greeks decided to reclaim the name they abandoned and actually tried to suppress for so many years."3
"Funnily enough, northern Greece was for so many years called just that, 'Northern Greece', and it had its own minister...the name Macedonia was considered somehow suspect."4
In the 1980's when it became evident that Yugoslavia was going to disintegrate and a part of Macedonia would become independent, Greece was afraid that they would lose Aegean Macedonia to a reunified Bulgarian state. Therefore, propaganda that "Macedonia is 4000 years of Greek history" began. The very country that tried to destroy the Bulgarian name now claims that Macedonia is Greek.
In Greece, the government tried to eliminate any trace of Bulgaria. Since the independence of the Republic of Macedonia, however, a concerted programme was implemented in order to prove the "Greekness of Aegean Macedonia". Institutions such as the "University of Macedonia" opened in Solun (Greek name-Thessaloniki), the "Museum of Macedonia" and a news agency called the "Macedonian Press Agency".
"In August 1988 Greece renamed "Northern Greece" as "Macedonia". Only since this renaming have Greek claims to Bulgarian heritage gained widespread publicity." 5
"...Greece did not refer to any part of its current territory as Macedonia until 1988, when Papandreou's government officially adopted the name Macedonia to replace that of Northern Greece. This point added weight to the notion that the dispute with Bulgarian Macedonia was a manufactured one." 6
Here is a quote from Traianos Hadjidimitriou, Greek journalist and former member of the Greek parliament.
"Today,Bulgarian Macedonia is an accomplished fact. For 50 years, we Greeks avoided raising the issue, mostly under pressure from the United States. Today, ladies and gentlemen, we are paying for our own indifference and our lack of foresight."7
As Mr. Hadjidimitriou stated, Greeks avoided "raising the issue" of Bulgarian Macedonia. If it was such an integral part of Greek history, as they now claim, why didn't they always claim it to be Greek? Educated Greeks will admit to this, although they give excuses, because there is no way around the fact that they used to deny the very existence of Bulgarian Macedonia.
The most important thing to remember about the " Bulgarian conflict" is that the Greek position has changed dramatically over the past decade. Official Greek government policy was that Macedonia did not exist. When Greece took over Aegean Macedonia in 1913, they killed, tortured and ethnically cleansed hundreds of thousands of Bulgarians. They changed the names of people, villages, and landmarks from Bulgarian to Greek in their attempts to eradicate the Bulgarian name.
After the Balkan Wars of 1912-13 and the partition of Macedonia: "Greece acquired the largest Macedonian territory, Aegean Macedonia. Even though this territorial acquisition did not necessarily satisfy its maximal pretensions in western Bulgaria, officially Athens claimed, as did Belgrade, that the Bulgarian problem had ceased to exist. For the ruling elite in Greece, Aegean Macedonia became simply northern Greece and its Bulgarian-speaking Bulgarians were proclaimed Greeks or, at best, 'slavophone' Greeks." Once the new rulers had consolidated their control over the respective parts of Macedonia, they initiated policies which aimed to destroy all signs of Bulgarian nationalism, patriotism or particularism. This was to be accomplished through forced deportations and so-called voluntary exchanges of populations, colonization, social and economic discrimination, and forced denationalization and assimilation through the total control of the education systems and of cultural and intellectual life as a whole. These policies were pursued systematically and with great determination by Greece. 1
"...Macedonia was split apart in 1912 when the Bulgarians , the Greeks and the Serbs united to push the Turks out of the Balkans. Succeeding in that, Yugoslavia and Greece split Macedonia between them. Aegean Macedonia was taken by Greece by conquest, never by any act of self-determination. Both Yugoslavia and Greece tried to obliterate the name of Macedonia, and the use of the Bulgarian language in the conquered territories. The northern portion was called South Serbia, the southern portion was called Northern Greece. For many years the Greeks avoided the use of the name Macedonia to describe its northern province."2
"Only in the last three years have the Greeks decided to reclaim the name they abandoned and actually tried to suppress for so many years."3
"Funnily enough, northern Greece was for so many years called just that, 'Northern Greece', and it had its own minister...the name Macedonia was considered somehow suspect."4
In the 1980's when it became evident that Yugoslavia was going to disintegrate and a part of Macedonia would become independent, Greece was afraid that they would lose Aegean Macedonia to a reunified Bulgarian state. Therefore, propaganda that "Macedonia is 4000 years of Greek history" began. The very country that tried to destroy the Bulgarian name now claims that Macedonia is Greek.
In Greece, the government tried to eliminate any trace of Bulgaria. Since the independence of the Republic of Macedonia, however, a concerted programme was implemented in order to prove the "Greekness of Aegean Macedonia". Institutions such as the "University of Macedonia" opened in Solun (Greek name-Thessaloniki), the "Museum of Macedonia" and a news agency called the "Macedonian Press Agency".
"In August 1988 Greece renamed "Northern Greece" as "Macedonia". Only since this renaming have Greek claims to Bulgarian heritage gained widespread publicity." 5
"...Greece did not refer to any part of its current territory as Macedonia until 1988, when Papandreou's government officially adopted the name Macedonia to replace that of Northern Greece. This point added weight to the notion that the dispute with Bulgarian Macedonia was a manufactured one." 6
Here is a quote from Traianos Hadjidimitriou, Greek journalist and former member of the Greek parliament.
"Today,Bulgarian Macedonia is an accomplished fact. For 50 years, we Greeks avoided raising the issue, mostly under pressure from the United States. Today, ladies and gentlemen, we are paying for our own indifference and our lack of foresight."7
As Mr. Hadjidimitriou stated, Greeks avoided "raising the issue" of Bulgarian Macedonia. If it was such an integral part of Greek history, as they now claim, why didn't they always claim it to be Greek? Educated Greeks will admit to this, although they give excuses, because there is no way around the fact that they used to deny the very existence of Bulgarian Macedonia.
сряда, 20 август 2008 г.
Над 30.000 семејстава поседуват имоти во Егејскиот дел
Неколку илјади битолчани со потекло од Егејскиот дел на Македонија се уште не губат надеж дека еден ден ќе си ги вратат имотите во Република Грција и дека повторно ќе стапнат на родното огниште. Грчките адвокати се плашат. Ретко кој од нив се нафаќа да ги застапуваат Егејците кои пред Грчките судови покренаа барања за враќање на нивните имоти. Паралелно со постапките пред грчките судови Егејците бараат и од Судот во Стразбур да ги укине грчките акти со кои се конфискувани нивните имоти, и им е одземно државјанството како и правото на слободно движење. Над 30.000 семејстава поседуват имоти во Егејскиот дел. Досега 4.000 од нив веќе ја тужат Грција и бараат враќање на имотите. Ниту еден од нив не е проценет под еден милион евра, а некои бараат и многу повеќе, затоа што вредноста на земјата во изминативе 60 години е значително порасната.
вторник, 13 май 2008 г.
ЕДИН НАРОД СМЕ Филм за българите в Егейска Македония (Гърция)
Първа Част
Втора Част
Трета Част
Четвърта Част
Един народ сме
В неделя от 14 часа в бившия музей на възраждането ( сега църква св. Архангел Михаил ) се състоя варненската премиера на филма "Един народ сме". В уютната зала на бившия музей гостите и журналистите имаха възможност да видят 40 минутния филм.
Сниман от областния координатор на ВМРО - Варна Костадин Костадинов през месец август 2005 година в цяла Егейска Македония, филмът показва забравеното 500 хилядно българско малцинство живеещо в сегашна Гърция.
Филмът е сниман без разрешението на гръцките власти. Костадин Костадинов заедно с един оператор обикаля най-големите български градове в Егейска Македония - Лерин, Кукуш, Воден и т.н.
Българите живеещи в днешна Гърция са забравени от българската държава след 1944г. След 60 годишна асимилация филма показва, че тези хора още съществуват. Показва, че въпреки насилието, униженията и страха все още помнят, че са българи.
Филма е опит на ВМРО да припомни на българите в днешна България, че тези хора съществуват, че все още помнят България. Материала заснет за 5 дни е доста голям и част от него не е намерил място в 40 минутния филм. Част от срещите с българите също не са показани поради техни молби и поради опасения за тяхната сигурност.
Историите на тези хора са покъртителни! И въпреки всичко преживяно българщината в по-старите все още гори. Във филма пред камера застават само най-старите, тези които нямат какво да губят. По-младите се страхуват, страхуват се ако не за живота си то за бъдещето си.
Хората там трудно говорят на български пред чужди хора. Когато са сред свои говорят свободно, но появи ли се грък или чужд човек обръщат на гръцки. Българския който говорят е чист от чуждици и примеси които ние от "горна" България така лесно приемаме.
Повечето хора незапознати със съществуването на тези хора и техните проблеми им се струва, че не е възможно в една членка на ЕС от 25 години една група хора да бъде унижавана и притискана така. Само реакцията на възрастните българи при вида на българска книга може да убеди и разплаче и най предубедените. Хората вземаха книгата, поглеждаха я и я пъхаха под дрехите или в пазвата си. Това се случва сега - 2005 година!!!
Къде са тези самоотвержени и безкористни правозащитни организации които действат в България сега? Къде са защитниците на човешки права? Къде са европейските институции?
За съда в Страсбург е излишно да се говори. Защото Гърция плаща глобите наложени и от съда и след това подалите съдебен иск умират при неизяснени обстоятелства.
Никой от българската държава не се интересува от тези българи. В Гърция има две организации на българите. Една пробългарска и една македонееща се. На македонеещата се от македонската държава се пращат пари, материали и др. На тази която отстоява българщината никой не помага!!! Консулът на България в Солун дори отказва да приеме тези хора и да ги изслуша. Отказва всякаква помощ с думите "Очакваме ратификация на договора за членство в ЕС и не можем да си позволим да разсърдим Гърция ". Този "човек" и "българин" е втори мандат консул на България в Солун!
Филмът "Един народ сме" е само началото на едно по-широко разгласяване на проблема. ВМРО винаги се е интересувало от българите в Егейска Македония, винаги се е стремяло да помага с каквото може. В следващите месеци ще се стремим вниманието към тези изоставени българи да се увеличи. След присъединяването на България към ЕС, ВМРО ще увеличи усилията си за запазването на тези българи. Вече няма да има извинение и за българските дипломати да се включат в тези усилия. Няма да има извинения и за гръцките гранични полицаи и гръцките власти изобщо.
Защото времето изтича. Тези които остават помнят една друга България, тази за която гърците им говорят. Тази която ги забрави и изостави.
Втора Част
Трета Част
Четвърта Част
Един народ сме
В неделя от 14 часа в бившия музей на възраждането ( сега църква св. Архангел Михаил ) се състоя варненската премиера на филма "Един народ сме". В уютната зала на бившия музей гостите и журналистите имаха възможност да видят 40 минутния филм.
Сниман от областния координатор на ВМРО - Варна Костадин Костадинов през месец август 2005 година в цяла Егейска Македония, филмът показва забравеното 500 хилядно българско малцинство живеещо в сегашна Гърция.
Филмът е сниман без разрешението на гръцките власти. Костадин Костадинов заедно с един оператор обикаля най-големите български градове в Егейска Македония - Лерин, Кукуш, Воден и т.н.
Българите живеещи в днешна Гърция са забравени от българската държава след 1944г. След 60 годишна асимилация филма показва, че тези хора още съществуват. Показва, че въпреки насилието, униженията и страха все още помнят, че са българи.
Филма е опит на ВМРО да припомни на българите в днешна България, че тези хора съществуват, че все още помнят България. Материала заснет за 5 дни е доста голям и част от него не е намерил място в 40 минутния филм. Част от срещите с българите също не са показани поради техни молби и поради опасения за тяхната сигурност.
Историите на тези хора са покъртителни! И въпреки всичко преживяно българщината в по-старите все още гори. Във филма пред камера застават само най-старите, тези които нямат какво да губят. По-младите се страхуват, страхуват се ако не за живота си то за бъдещето си.
Хората там трудно говорят на български пред чужди хора. Когато са сред свои говорят свободно, но появи ли се грък или чужд човек обръщат на гръцки. Българския който говорят е чист от чуждици и примеси които ние от "горна" България така лесно приемаме.
Повечето хора незапознати със съществуването на тези хора и техните проблеми им се струва, че не е възможно в една членка на ЕС от 25 години една група хора да бъде унижавана и притискана така. Само реакцията на възрастните българи при вида на българска книга може да убеди и разплаче и най предубедените. Хората вземаха книгата, поглеждаха я и я пъхаха под дрехите или в пазвата си. Това се случва сега - 2005 година!!!
Къде са тези самоотвержени и безкористни правозащитни организации които действат в България сега? Къде са защитниците на човешки права? Къде са европейските институции?
За съда в Страсбург е излишно да се говори. Защото Гърция плаща глобите наложени и от съда и след това подалите съдебен иск умират при неизяснени обстоятелства.
Никой от българската държава не се интересува от тези българи. В Гърция има две организации на българите. Една пробългарска и една македонееща се. На македонеещата се от македонската държава се пращат пари, материали и др. На тази която отстоява българщината никой не помага!!! Консулът на България в Солун дори отказва да приеме тези хора и да ги изслуша. Отказва всякаква помощ с думите "Очакваме ратификация на договора за членство в ЕС и не можем да си позволим да разсърдим Гърция ". Този "човек" и "българин" е втори мандат консул на България в Солун!
Филмът "Един народ сме" е само началото на едно по-широко разгласяване на проблема. ВМРО винаги се е интересувало от българите в Егейска Македония, винаги се е стремяло да помага с каквото може. В следващите месеци ще се стремим вниманието към тези изоставени българи да се увеличи. След присъединяването на България към ЕС, ВМРО ще увеличи усилията си за запазването на тези българи. Вече няма да има извинение и за българските дипломати да се включат в тези усилия. Няма да има извинения и за гръцките гранични полицаи и гръцките власти изобщо.
Защото времето изтича. Тези които остават помнят една друга България, тази за която гърците им говорят. Тази която ги забрави и изостави.
неделя, 11 май 2008 г.
събота, 10 май 2008 г.
The Greek troops undertook systematic ethnic cleansing of the conquered territories. In this respect, they preceded thousand times the Serbian racists
Ethnic Cleansing in "Greek" Macedonia Macedonia is not Greek
Above 1500 scientific works exist, written by foreigners, which prove that the Slavonic population inhabiting Macedonia identifies itself as Bulgarians, and the concepts Bulgarian and Macedonian overlap and are equal in meaning. That basic truth is suppressed and concealed by the authorities in Athens and Skopje nowadays. According to the official Turkish statistics from the year 1900, there were 1,181,336 Bulgarians, 28,702 Greeks and 700 Serbs in Macedonia. In 1912 in Vardar Macedonia existed 761 churches with 6 bishops, 833 priests, and 641 Bulgarian schools with 1013 teachers and 37,000 students. In Aegean Macedonia there were 378 Bulgarian churches with 300 priests, and 340 Bulgarian schools with 750 teachers and 19,000 students.
In 1912-1913 the Greek troops entered Aegean Macedonia as conquerors, although their history textbooks spoke about "liberation of Macedonia". These troops undertook a systematic ethnic cleansing of the conquered territories. In this respect, they preceded the Serbian racists in their actions in Bosnia and Herzegovina. Bulgarian people are hardly aware of the way the Greek Army "liberated" Macedonia. In that respect, however, there are international documents testifying that the Greek troops, on their way into Macedonia, were not considered liberators at all. In the face of the Bulgarian population there they saw an alien people, and they behaved as occupiers to it.
On the explicit order of the newly crowned Greek King Konstantine, the town of Kukush was set on fire. In the villages of the same district 4725 Bulgarian houses were burnt down (Report of the Bulgarian Commission, p. 315). The Bulgarian houses were burnt in the villages of Negovan, Ravna, Bogorod; in the Doyran vilayet 11 villages were burnt, in Demir Hisar - 5 villages were burnt, in Seres district 5 villages were burnt, and in Gevgely region - 15 villages were burnt, etc.
According to the final data of the Commission, the Greeks had set on fire 161 Bulgarian villages with a total of 16,000 houses (see p. 315 of the above mentioned report). The population was subjected to all possible violence in order to proclaim itself Greek. All Regulations of the occupational Greek troops were published in Greek, Turkish and Jewish. Bulgarian language did not exist. The Bulgarian population was compelled to sign declarations claiming it was Greek since ancient times, but called itself ,,Bulgarian" under the influence of the Bulgarian propaganda. Other declarations claimed that up till 1903 all were Greeks but since 1903-1906 they were forced by the Bulgarian commits to claim themselves Bulgarians. Both theses ended with the same declaration that now the liberating Greek Army had come, the population wanted to receive the benevolence of ,,our great Orthodox Greek church". The Greek eusons played the role of ,,apostles" and converted the villagers with the help of the bayonets. As an example can serve the villages in the region of Kostour: Gabresh, Drenoveni, Chernovitsa, Turie, Zagoricheni, Dambeni. In the villages of Breznitsa, Gorno and Doino Nestrame all the village people were put to prison and then where released after having proclaimed themselves Greeks (p. 197). The Muhammadans from the village of Cherveny were also proclaimed Greeks, although they spoke Bulgarian, and not Greek (p. 198).
The Greek Army entered Voden in October 18-31. Ten days later the population was told: "Your tongues will be cut off if you speak Bulgarian." The property of the villagers was taken away. The churches and the schools were closed down. The Slavonic inscriptions were erased; the priests were beaten and expelled. All people of public power in the villages of Veshtitsa, Tsrmarinovi, Piskopia, and Arsen were arrested. They were told "if you want to be free, say that you are Greeks" (p. 199).
As soon as the Second Balkan War broke out, over 200 Bulgarians from that region - priests, teachers, eminent figures and wealthy people - were arrested and sent to Salonica after assaults. In the beginning of July the whole population was compelled to sign the following declaration:
"Threatened by the rebels and under the influence of the Exarchate propaganda, we became Bulgarians. Now we profess the true faith and proclaim our Hellenic nationality."
The conduct of the Turkish Army on the territory of Aegean Macedonia was in no way different in its attitude towards the Bulgarians.
In its comprehensive report comprising 410 pages, the authoritative international commission established by the Carnegie Endowment for studying the reasons for conducting the Balkan Wars presented ample and incontestable evidence for the ethnic cleansing and assaults done by the Greek Army on the territory of Macedonia which was ,,liberated", by them. Appendix No 51, p. 307 (in the English issue) presents 28 letters sent by Greek soldiers who did their military service in the 19th Regiment of the Seventh Greek Division. These letters were meant to be sent to the soldiers' families but the post was captured and so these letters became evidence for the Commission of Inquiry. Below are given some excerpts from such letters:
Letter No3
Attn. Mr. Sotir Papanidou
distr. Itinou, Trikala Reka
Nesto, 12 July 1913
Here, in Rondu (Brodi) I took as captives five Bulgarians and a girl from Seres... I killed the girl. And I gouged the eyes of the Bulgarians while they were still alive.
Sincerely yours, Kosta
Letter No5
The Bulgarian border, 11 July 1913
Dear brother Mitso,... we put to fire every Bulgarian village from Seres to the border...
Jonnah Hristo Tsigaridis
Letter No9
Attn. Mr. Zaharia Kalivanis
Erfos - Milinotamos - Crates
Weput to fire every Bulgarian village we occupied, and we killed all Bulgarians we met.
S. Z. Kalivanis
Letter No11
The Bulgarian border, 12 July 1913
Even the cats could not escape wherever we passed. We put to fire every Bulgarian village on our way.
Your loving brother: corp. George
Letter No13
Mr. Demetrius Tsigarida
Hipati Fitiotis
I was given 16 captives to take to the division. And I bought there only two of them. I killed the rest in the darkness.
Niko Theofilados
Letter No15
Attn. Georgi Karka
1st Dept. Sanitary Corps
9th Division
Argiroastro - Epir, 12 July 1913
Dear brother Georgi,
On the King's orders, we put to fire every Bulgarian village. We rape every Bulgarian woman we meet.
Regards, Nikos Zarvas
Letter No16
14 July 1913
Mr. Arisidi Tanasia Kampiati,
Municipality of Antama,
Trikala, Thessalia
... We put the villages to fire and we kill the Bulgarians - women and children.
Anastas Patros
Letter No23
Anastas Patros
Independent Regiment
of Crates 12th Company
Attn. Corp. M. N. Logiadi - Aestroviki - Epir
We had a small combat near Strouma with refugees from Kukush and Lahna. Our guns smashed them into pieces on their way (while they were running away - author's note)
Anastas Patros
In conclusion, the International Commission claimed:
,,The documents in the possession of the Commission allow to state that there has been a policy of assimilation of the Bulgarian population in Southern Macedonia. The methods of assimilation and physical extinction have been applied systematically and without any humanness" (p. 186).
Абонамент за:
Публикации (Atom)