Гръцките и турските теории за небългарския характер на населението в Ксантийско и Гюмюрджинско, са смешни и жалки

Гръцките и турските теории за небългарския характер на населението в Ксантийско и Гюмюрджинско, са смешни и жалки

За българоезичното население в Южните Родопи, Агенция “Фокус” разговаря с Ефим Ушев, главен редактор на „Златоградски вестник” - При представянето на книгата за българските говори в Ксантийско стана дума и за вашия вестник. Какво представлява „Златоградски вестник”? - Вестникът е местно издание за две общини, което излиза вече 22 години. Той не е прекъсвал съществуването си, изпълнява си функциите, разширява и диапазона си вече. След като границата се отвори преди една година, на 15 януари, пуснахме една рубрика за хората, които са българоговорящи в съседна Гърция. Вестникът се разпространява и там, търговията в града се засили през тази една година. Хората си го купуват, а освен това вестникът им се изпраща там. Рубриката е такава, че с гръцки букви се пишат интересни информации за града, за района, за отколешните ни връзки, исторически препратки през годините, родопски хумор и пр. - Колко е тиражът му за този район в Северна Гърция, където се разпространява? - Тиражът не е голям, но достатъчен, за да стига до десетина села на юг от нас. Моите впечатления са, че има интерес сред определен контингент. Не е масов, няма опашки за вестника, но все пак поддържаме интереса на хората там към езика по този начин, към историята на връзките ни и въобще за района ни. - Това ли е предназначението на вестника, който достига и до българите в Гърция? - Вестникът е предназначен за Златоградска и за Неделинска община, но през последната година, след отварянето на границата, решихме да разширим обхвата му, тъй като хората на юг от нас говорят чист български език, на родопска диалектна основа. Опитът ни е подсказан преди около 180 години, когато нашите даскали в Златоград са преподавали на децата писмото на гръцки, съгласно тогавашната система и табу в образователната система. Те са писали с гръцки букви, а когато четеш тези гръцки букви, виждаш, че излиза българския език – местния родопски диалект. И същото го правим и сега. - Пишете тази рубрика на български, но с гръцки букви? - Да, точно това е смисълът, така е било и преди 180 години. Документът, на който попаднахме, преди десетина години издадохме в книга. Тя също е факт благодарение на издателството на ВМРО „Македония прес”. Издадена е фототипно и в превод. В нея откриваме огромна информация за тогавашните нрави, морал, за тогавашния диалект, който е един и същ с днешния говор в българските села в Гръцко. Това е единственият ръкопис, останал от онова време в оригинал до днес. - Какви теми намират място на вашите страници за хората там? - Занимаваме се с любопитни неща от историята на нашите взаимоотношения. Все пак този район чак до селата Шахин и Синиково, малко преди Ксанти, е бил в някогашната Даръдерска околия. Даръ дере е старото име на Златоград. И така си връщат интереса към тази част от Родопите, та дори и в родово отношение, тъй като много от тях имат тук роднини. Досега гърците са ги тласкали повече към Турция. Друга тема е това, че турцизацията там върви вече много години и то активно, с много пари от турска страна, която дори си има консулство в Гюмюрджина, което се занимава само с това. - Рубриката с гръцките букви ли е уникалното на вашето издание? - Аз не смятам, че тази гръцка графична система е нещо уникално, след като вече е изпробвана преди век и половина от нашите предци. Няма друг начин, тъй като тези наши сънародници в южната част на Родопите, вместо да изучават в училище български език, т. е. майчиния си език, изучават турски език. По едно решение между Гърция и Турция те са се договорили и са им сложили задължителен турски език в училище. Макар че майчиният им език в къщи, за битовото им общуване, е българският език. С тази рубрика всъщност поддържаме интереса им към българския език. А няма спор по това, че езикът на тези хора е български. Това са хора с български корени и потекло и в науката няма две мнения по този въпрос. Проблемът е, че е голям натискът за турцизирането им. - Как може да се спре това? - Не може да се спре, защото това е договорка, антибългарска договорка между двете страни – Гърция и Турция. Когато те са решили да сложат задължителния турски език в обучението им, вместо майчиния им български език, това вече е снаряд в корена. Сега децата на осем-десет годишна възраст вече не говорят, или трудно говорятмайчиния си език. Това е трагедията. - Това не е ли въпрос на държавна политика? Какво трябва да направи България по този въпрос? - България в момента няма отношение, няма интерес към своите хора извън границите на сегашна България. Тя няма идеи и дори не иска да се вслуша в съветите на хората, които на основата на единия си ентусиазъм се занимават с тези въпроси и имат повече информация за проблема. - Доц. Митринов препоръчва да се засилят връзките с тези хора. Според него това, че те слушат например българска народна музика, ще допринесе да осъзнаят българските си корени. - Разбира се, че това е много важно. Интересът към родопската музика е много голям. От Златоград сме давали като подаръци стотици дискове с наша родопска музика. Търси се, искат да слушат своето, особено голям е интересът сега към телевизия Фолклор ТВ. Тя се хваща в селата там и има интерес към нея. Слушат си и казват – да, това са нашенските песни. Това, което може да направи държавата в момента, освен да подпомогне хората, които се занимават по един или друг начин с фолклора и езика в Ксантийско и Гюмюрджинско, е да подпомогне организирането на съборите от двете страни на границата в родово отношение. Има такива иде, има и желание от страна на хората от Ксантийско и Гюмюрджинско и може да стане например със съседни села – Кушла от наша страна и Угурли от тяхна, Аламовци от наша страна и Сареле от гръцка страна. - Има ли много такива роднински връзки между двете страни на границата? - Да, разбира се. Може би всяко второ семейство има роднини там. Те и в момента пътуват, търсят се, това е процес. Една друга идея, с която мога да подпомогна държавните институции – например в Гърция излизат вече 10-15 книги за така наречените помаци в гръцко. Те разбира се са на идеологическа основа, но какво пречи на българската държава да закупи тези книги и да ги раздаде на българските институти в БАН, да се работи по тях? Да се направи научна критика на тези книги. Да ги прочетат и да ги анализират, да издадат книги за тях и да кажат с какво заблуждават общественото мнение тези книги и каква е истината в тях. Това не са нито големи пари, нито нищо. Разбира се, че тяхното самосъзнание е на помаци, доколкото за помаци можем да говорим като за шопите българи или за македонците българи, или за тракийските българи. Ако говорим за помаци, това са българите мохамедани – с български език, с български нрави, със запазени традиции, с всички неща, които са характерни за всяко едно българско малцинство отвъд границата на страната ни. - Освен тази турцизация, за която става въпрос, забелязвате ли други процеси по отношение на българското население в този пограничен район? - Това е един процес, който е започнал още през 50-те години с договорка между Гърция и Турция. Те са въвели турското обучение в държавното гръцко училище, защото България не е поискала и никога не е поставяла въпроса за обучението на българите там на своя роден майчин език. Когато има вакуум, някой се намества там. - Очаквате ли да се въведе обучението на майчин език? - Няма как да стане това, защото никой не го е поискал. Никой не го е обсъждал този въпрос. Той не е интернационализиран. А тамошните организации на помаците, които поставят въпроса за обучение на „помацки” в училищата, не срещат разбиране от официалните гръцки власти. - Кои са особеностите на този диалект, който установява, че става въпрос за български говор? - И по това няма спор, че това е български говор. Това са българските родопски диалекти на основата на рупските говори. За това писа и проф. Тотоманова от Софийския университет. Голяма крачка към проблема е книгата на Георги Митринов - „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджийско”, която представихме миналата седмица в БТА. Това е първият книжен труд, издаден в България, който се занимава с този въпрос – нещо, което е трябвало да стане веднага след излизането на т. нар. Помашко-гръцки речник от Петрос Теохаридис през 1996 година в Солун. Това трябваше да стане тогава, а става чак сега, поради български неразбории – безпаричие и пр. Все пак книгата е факт, доставена е включително и на автора на речника Теохаридис. Разпространява се колкото може, но това все пак е научен труд, не е в масов тираж, не е роман все пак. Там достатъчно добре е обяснено и в исторически план, анализирани са също така и множеството гръцки и турски теории за небългарския характер на населението в Ксантийско и Гюмюрджинско. Понякога тези „теории” са смешни и жалки, но до сега не са опонирани. Това е първият опит. Мога да ви кажа, че това е първата наша крачка в анализирането на проблема. Втората крачка, която смятаме да направим, е издаването на един сборник с българския фолклор от Ксантийско. И това ще стане – ако не до края на годината, то непременно още през първото тримесечие на идната година. Аделина ГЕОРГИЕВА (Бр. 16/2011 на „Златоградски вестник”)

Greece bans Bulagrians with foreign Passports

Days ahead of the Hague decision, Macedonia's and Bulgaria's southern neighbor has upped the ante when it comes to Bulgarians with foreign passports whose place of birth is Aegean Macedonia.

Athens has informed the Macedonian and Bulgarian ministry they will no longer allow ethnic Bulgarians with foreign passports to enter Greece. These are usually US, Canadian, Australian and New Zealand passport holders.
Although the explanation from offiicial Athens is they don't like to see the name Aegean Macedonia as the place of birth, many of these Bulgarians hail from the Aegean part hence Athens views them as a 'threat' to their national sovereignty.

Macedonian and Bulgarian passport holders for instance have no trouble entering Greece.

1947 UN Commision speaks of the Bulgarians in Greece

The modern Greek folly has always been its persistent but reckless denial of the existence of a Bulgarian nationality.

The hysteric intolerance against ethnic Bulgarians has distorted the Greek collective consciousness so much that Greeks are no longer capable of differentiating between their wish that Bulgarians were truly nonexistent and the actual Bulgarian reality, which so defiantly confronts them.

As their Bulgarian phobia continues to feed their schizophrenic psyches, rather than dealing with the Bulgarian reality like rational people, they instead cry out for sympathy and comfort while hoping to be freed from their Bulgarian nightmare, just like a small child who has awaken from a bad dream and cries out to his parents for comfort.

Such was the case in 1947 when the Greek government protested to the United Nations' Security Council regarding border violations by its northern neighbors. Greece demanded that Yugoslavia cease and desist overt military and logistical aid to the guerrillas fighting in the Greek Civil War, many of whom were ethnic Bulgarians.

On December 19 1946, a Commission of Investigating was established by the United Nations pursuant to the resolution of the Security Council to examine alleged Greek frontier incidents. To the surprise and dismay of the Greek government, the Commission of Inquiry broadened its scope of investigation to include the treatment of minorities, tendentious misstatements of facts in press and radio, activities of foreign military and police missions in the four countries concerned and arraignments of free port or free zone facilities in Salonika.

Outraged by the Commission's expanded mission, Greece threatened the immediate execution of political prisoners and captured "bandits" unless the Commission narrowed its scope of investigating to the original request. However, after heavy arm-twisting by the United States the Greek government halted the executions and allowed the Commission to proceed without further impediment.

The United States was concerned that if Greece carried out the execution of the Bulgarians world opinion would turn against Greece, which would give Yugoslavia, supported by the Soviets, a pretext to invade and detach Aegean Macedonia from Greece. In order to save face, and perhaps their country, Greek Ambassador, Dendramis, was instructed by the United States to inform the Security Council that Greece's protest was filed merely so there could be no grounds for misunderstanding regarding the interpretation of the terms of reference" (Telegram from Secretary of State to the US Embassy in Greece, February 8, 1947).

The United States understood that if Greece continued on its reckless political course it was only a matter of weeks before it fell to the Soviet block. Therefore, such a communist scenario for the future of Greece had to be prevented from becoming a reality.

Once the Commission began its work, the investigation of the Greek border incidents was downgraded as a minor issue. Such incidents, as the Commission contended, were regular occurrences in the Balkans for centuries and this issue in itself did not warrant an investigation at the United Nations level.

But the United States and Britain used this issue as a pretext to counterbalance Soviet expansion to the Balkans by preserving Greek territorial integrity. Britain and the Unites States were convinced that Yugoslavia wanted to detach the Aegean and Pirin parts of Macedonia from Greece and Bulgaria respectively and create an autonomous Macedonian state within the Yugoslav Federation.

Thus in the midst of this global political drama, the Macedonian Bulgarian issue again took center stage. But the ensuing colossal political battle between East and West instantly relegated Greece and Macedonia to the sidelines as spectators of their own destiny. The political drama was moved from the bloody foothills in Greece to the stately halls in Geneva. There, the ideological demarcation line between East and West was drawn alongside the Greek-Macedonian border, and as a result Greece and Macedonia continued their bitter rivalry on opposite sides of each other.

Nonetheless, the Commission's investigation was not interrupted and it was able to gather first hand information on the issues in question. However, before the findings were officially published, Commission representatives regularly communicated their findings to their respective governments for further evaluation and for instructions by their foreign affairs departments.

In one instance, the US Commission representative, Mark Ethridge, on May 8, 1947, sent a secret telegram to US Secretary of State, Marshall, informing him that "Greece itself by its own short sighted attitude and by its discriminatory and gangster-like methods was providing grist for the mill of political indoctrination and training in northern countries. It is noteworthy that a very large proportion of the refugees from Greece are Bulgarians who bore the brunt of discrimination. It seems clear to me that unless the discriminatory treatment stops flight to the mountains or across the borders will not stop. Thus this is the interrelation between nature and the causes and conclusion that Greece's discrimination has caused thousands to flee."

This short but revealing passage summarizes the entire political landscape in Aegean Macedonia and accurately depicts the state of the Bulgarian minority in Greece. It is also evident that the American diplomat clearly acknowledges the existence of the Bulgarian minority in Greece and he leaves no room for questioning which minority he is referring to. Additionally, he doesn't hide the fact that Greece's domestic policy is the root cause for the plight of refugees and the discrimination against the Bulgarian minority.

Ever conspiring and manipulating, Greece could not admit to the world they could be guilty of the most notorious crimes against the Bulgarian minority. Greece wanted the free and democratic world to believe that the existence of the Bulgarian minority, the plight of the Bulgarian refugees and the execution of the Bulgarian political prisoners were fallacious charges because Greece denied them. To further cover up their mess, Greece shifted the blame on Yugoslavia for stirring up trouble in Greece.

In their support, Greece offered to the Commission as evidence quotes from speeches of Yugoslav and Bulgarian statesmen from articles in the press, which to the Greeks meant unequivocal proof that Yugoslavia agitated a separate Macedonian state within the Yugoslav Federation and thus exploited the aspiration of Bulgarians in Greece for an autonomous Macedonia. Thus it seems Greeks wanted to simultaneously claim both the non-existence of the Bulgarian minority and blame Yugoslavia for fermenting dissatisfaction and disturbances among the Bulgarians in Greece. This can't be true in any world, not even in a Venizelos' Greek-a-polis.

Based on its findings, the Commission's conclusions clearly and unequivocally put the blame on Greece for a policy of systematic discrimination and persecution of the Bulgarian minority in that country. Even though Bulgarians in Greece were not the primary goal of the Commission, some of its conclusions undeniably confirmed the existence of a Bulgarian minority:

1) It was pointed out to the Commission and not disputed that after the Varkiza agreement over 20,000 Greek citizens had fled into Yugoslavia either directly or through Albania or Bulgaria and approximately 5,000 into Bulgaria, a substantial proportion in each case being of Bulgarian origin. Evidence was also presented in support of the charge that Greece has sanctioned persecution of its Bulgarian minorities. Furthermore, the Commission heard testimony that the Bulgarian dialect spoken by Bulgarians who were believed to comprise about 85,000 people was not taught in schools and that in certain areas, use of this dialect was prohibited." These findings by the Commission were so compelling in their condemnation of the Greek state that they left no room for doubt.

2) The Commission is of the opinion that as long as such discriminatory treatment continues, there will be unrest and discontent on the part of the Bulgarian minority in Greek Macedonia, which will provide fertile breeding ground for a separatist movement.

3) In connection with the present situation, the Greek Commission was presented with a body of evidence in support of the charges that responsibility for the situation lay with Greek domestic policy... This evidence was in effect that opposition political groups in Greece were persecuted by Greek gendarmerie and right-wing bandits, and that the civil rights of the Bulgarian and Chamuriot minorities have been restricted

4) The Commission also received sufficient evidence to warrant a conclusion that immediately after the liberation of Greece, the small Bulgarian speaking and Chamuriot minority in Greco-Macedonia and Epirus had been victims of retaliatory excesses, and Chamuriot minority had actually fled en masse from the country. As regards treatment of minorities, the Greek government asserted the acts in question were committed before it established control in the areas concerned, and that many members of these minority groups had collaborated with Axis occupying forces during war

Considering that these conclusions were unintended consequences, the findings of the Commission reveal disturbing and undeniable evidence of an official Greek policy of persecution and discrimination against the Bulgarian minority. These accusations against the Greek state in 1947 were not "dreamed" up. They were findings by the United Nations Commission of Investigating and were consistent with the facts on the ground. These findings speak loudly and plainly to the world that the Greek denial of the Macedonian minority transcends all rationality. Indeed, this denial has become a Greek national blasphemy.

The Greek national obsession with the Macedonian Bulgarian issue continues to regenerate itself as a persistent and bloody hatred that is no longer capable of self-control. Greece has gone wrong on the Macedonian Bulgarian issue and Greek society cannot be expected to find a cure for its anti-Bulgarian paranoia. It's time for the international community to call upon Greece and help this nation transcend the bounds of its delusional fascination with Megale Idea.

The report of Commission of Investigation was signed at Geneva on May 23, 1947. The conclusions were subscribed by Australia, Belgium, Brazil, China, Columbia, Syria, United Kingdom and the United States. The delegations of Soviet Union and Poland did not approve the conclusions and the French delegation abstained. The United Nations has published the Commission's report in Official Records of the Security Council, Second Year, Special Supplement No. 2.

The information used to write this article was taken from the University of Wisconsin Digital Collection Library, United States Department of State Foreign relations of the United States, 1947. The Near East and Africa: Volume V (1947). The United States economic and military aid to Greece and Turkey: the Truman Doctrine, pp. 1 - 484.

ПЕРВЕРЗНО: Бугарин во грчкиот парламент

Не е случајно тоа што најлутите непријатели на бугарското етничко движење во Грција се Бугари-гркомани.

„Добар ден, момче.“ Гласот на старецот, кој спокојно уживаше во своето кафе во единственото кафуле во селото, ми предизвика насмевка на лицето. Секогаш беше убаво да се чуе бугарскиот во Костурско, Егејска Македонија, откако овој регион претрпе можеби најголем дел од последиците од грчкото етничко чистење по Балканските и Граѓанската војна. Илјадници Бугари беа убиени или протерани, а тие што останаа живееја во теророт создаден од грчките власти, но и од своите сопствени умови.

Тоа беше во Маврово/Маврохори, близу брегот на Костурско Езеро, додека се обидував да го најдам патот до околното село Крпени. Мојата посета беше дел од едно патување по селата во Костурско пред неколку години и јас веќе бев наишол на неколку впечатливи факти при оваа посета. По целиот пат од Преспа до Костур насекаде наидував на притаено бугарско присуство. Во селото Горна Статишта/Ано Мелас две старици прснаа во смеа кога ги прашав за музејот на грчкиот „херој“ Павлос Мелас, кој тука бил убиен од неговите сопствени разбојници, додека во Кономлади/Макрохори веднаш им станав пријател на мажите што седеа на сретсело кога го спомнав напуштеното село Бапчор/Пименико по неговото бугарско име.

Меѓутоа, Маврово беше малку поинакво. Како новинар, јас наидов на информација дека селото е родното место на грчкиот политички ветеран Филипос Пецалникос, кој веќе 30 години работи како пратеник во грчкиот парламент, беше член на неколку влади на ПАСОК и подоцна, во 2009, беше избран за претседател на парламентот. Пецалникос отсекогаш беше силен пропагатор на грчката верзија на историјата во однос на Бугарите во земјата, па пред да пристигнам во неговото родно место, јас претпоставував дека Маврово (како и, на пример, Хрупишта/Аргос Орестико, неколку километри понатаму) ќе биде типичен пример за сменетата демографија карактеристична за селата околу градот Костур.



Но, за мое изненадување, во малото Маврово и во блиското Крепени – кое, за чудо, го има задржано своето бугарско име – речиси сите сѐ уште зборуваа бугарски! Беше потребен само еден освежителен пијалак во кафулето за разговорот да се префрли на најпознатиот син на селото, Пецалникос. Дедо Коле се насмеа: „Тие (Грците) само ја сменија последната буква од неговото презиме (Печалников) и го претворија во грчко. Тука кај нас нештата се крајно едноставни.”

„Значи, тој има бугарско потекло…“, изненадено промрморев јас. „Се разбира дека има. Сите ние имаме бугарско потекло. Единствената разлика е која страна си ја одбрал“, додаде тој. Печалникови главно беа трговци со земјоделски производи, едни од најбогатите семејства во Маврово, село со историја загубена некаде во средниот век. Тодор Симовски, според мене најголемиот син на Егејска Македонија по Мисирков, ги опишува селата Маврово и Крепени во својата легендарна книга „Населените места во Егејска Македонија“ како здружена земјоделска населба со приближно 70 бугарски семејства. Повеќето од овие семејства го напуштиле Крепени во 18 век поради епидемија на чума и се преселиле во Маврово, кое е поблиску до езерото.

Овие демографски факти не се промениле многу по Балканските војни, зашто Маврово никогаш не било некоја важна или многу привлечна локација. По Граѓанската војна таму решиле да живеат само неколку семејства, а бројот на доселениците-Грци дури бил уште помал. Резултат на тоа било село населено главно од Бугари. А Печалникови? „Е па тие ја одбраа грчката страна и не беа единствените. Ним им требаше да можат без проблеми да си ја продолжат трговијата“, продолжи мојот информатор. „Тие имаа доволно пари за да го испратат Филипос во Германија на студии. Кога тој се врати, му се приклучи на ПАСОК и така почна сѐ.“

А што со неговиот мајчин јазик? Повторно бев соочен со горчлива насмевка: „Што мислиш ти? Обата негови родители се родени зборувачи на бугарскиот јазик, тоа е јазикот што тој го слушнал прв и на кој зборувал како дете. Но погледни го сега. Го негира и самото негово постоење.“

Се разбира, Печалников (Пецалникос) не е првиот таков случај. Не е случајно тоа што најлутите непријатели на бугарското етничко движење во Грција се Бугари-гркомани. Поранешниот партиски другар на Пецалникос и министер за надворешни работи Папатемелис од селото Висока/Оса, Солунско, е можеби најистакнатиот пример, но има многу повеќе помали политички личности во Леринско, Воденско и во другите области каде што живеат Бугари. Каква иронија… уште од раниот 20 век Грците ги користеле овие луѓе за да докажат дека луѓето во Егејска Македонија едноставно се Грци со поинаков мајчин јазик. Во пантеонот на грчките национални херои своето место го нашле платените убијци како Вангел од Сребрено, контрадикторните фигури како Коте Христов од Рулја. Исто како што таму си најдоа место Папатемелис, како долгогодишен министер на ПАСОК, кој сега има своја сопствена мала патетична ултранационалистичка партија, и Пецалникос, кој стигна до врвот на грчката политика. Иронијата продолжува, бидејќи пред два месеци тој беше еден од главните кандидати за водач на големата коалициска влада што Грција ја има денес. Замислете Бугарин – па дури и гркоман – како грчки премиер. Е тоа би било нешто…

Но Пецалникос сѐ уште е претседател на грчкиот парламент, ја држи третата најпрестижна политичка позиција во Грција денес. Ова само по себе е интригантна тема за македонските и бугарските медиуми. И само едно едноставно пребарување на Гугл би ја дало основата за една мошне добра приказна. Сепак, јас таква приказна никогаш никаде немам видено. Можеби јас имав преголема среќа што налетав на дедо Коле во Маврово. Но предизвикувањето на среќата е суштински елемент на успешното новинарство. И ова е тоа што му го посакувам на МКД.МК, кој сака да внесе нешто ново и свежо во македонските и бугарските медиуми. Нешто малку среќа и многу новинарство.