EXCLUSIVE !!! George Lebamoff from MPO about Todor Aleksandrov and Ivan Mihailov !

George Lebamoff from MPO about Todor Aleksandrov and Ivan Mihailov !

Забравените българи в Гърция

Забравените българи в Гърция !

Гръцки номера по сръбски образец

Гръцка телевизия пусна новини на „помашки" език в Западна Тракия и с това си навлече гнева на партийки-маргинали, които използваха скандала, за да припомнят, че все още ги има. В същото време от Външно министерство, за сетен път се направиха на неразбрали и мълчаливо зачакаха да се забрави случаят.

Както се казва - всяко чудо за три дни! „Хаберите на помацки", които бликат в ефира на южната ни съседка, обаче не попадат в тази категория. Не защото скоропостижно няма да бъдат забравени, а защото са проява на една отдавна насочена не само против „помаците", но и срещу България гръцка политика.

Тъй като става дума за поредния опит за налагане на формулираната през 90-те години на миналия век идея за съществуване на „помашка нация". Тази „идея" е гръцкият „отговор" на въпроса: „Каква е народностната принадлежност на славянското население в Западна Тракия, което изповядва исляма?"

Самото лансиране на „идеята" за обособяването на основата на местен диалект на отделна „помашка нация" преследва най-малко четири цели.

Първата от тях е да бъдат откъснати окончателно от българския национален организъм българите мохамедани (т. нар. помаци), съставляващи основната част от народностния ни елемент в Беломорска Тракия.

Официално „помаците" са над 35 000 души (23 000 души живеят в окръг Ксанти, 11 000 души - в окръг Родопи и 2 000 души - в окръг Еврос). Според запознати обаче в Западна Тракия те са над 100 000 души.

Официално Гърция признава само „мюсюлманско малцинство", в което влиза и местното турско население, но тезата за „помашка нация", език, фолклор и т.н. дълго време се лансира сред българите-мюсюлмани в неофициален план.

За първи път тя бе обявена публично от излизащия в Гюмюрджина (Комотини) гръцки вестник „Дикеома", който през април 1996 г. съобщи за отпечатването на първия помашко-гръцки речник.

Втората цел на гръцката „идея" е да бъдат отрязани като напълно безпочвени турските претенции към „помашкото" население, обявяващи го за принадлежащо към 80 000-та (официално) турска етническа общност в региона.

Използвайки пасивността и безразличието на официална България след Парижката мирна конференция от 1948 г., не само Гърция, но и Турция успя да завоюва свои силни позиции сред българите мюсюлмани в Западна Тракия. Това доведе през изминалите над шестдесет години до периодично повтарящи се „противоборства" между Атина и Анкара за влияние в Беломорска Тракия.

Резултатът бе, че винаги, когато между двете членки на НАТО се стигаше до ескалация на напрежението по въпроса и възникваше реална опасност от избухването на въоръжен конфликт, в него се намесваха САЩ и Западна Европа. Което пък неизбежно доведе до интернационализирането на проблема - факт, който не се харесва нито на гръцката, нито на турската страна.

Третата цел на „идеята" за създаване на „нова" нация е да се поддържа едно полезно за Атина напрежение в отношенията й със София, докато окончателно се реши спорът чии са „помаците".

За съжаление, времето не работи за нас. Стагниращата смес от онаследен исторически нихилизъм, криворазбрани национални интереси и непознаване на същността на въпроса не позволява той открито да се постави от българска страна на дипломатическата маса за преговори.

Не по-добро е положението и с няколко хилядите българи християни, живеещи все още в региона. Забравени и загърбени дори и от българските обществени организации, които са „ангажирани" със Западна Тракия, те също са обект основно на гръцката асимилационна политика.

Четвъртата цел на авторите на „проекта" е проблемът да бъде прехвърлен от болната глава на здравата, т.е. от гръцката на българската. И това ще стане като се подкрепят поддръжниците на идеята за „помашка нация" не само в Западна Тракия, но и в съседните й български райони.

Подкрепата е както индиректна - чрез пропагандиране на „идеята" (предаванията на гръцката тв се приемат и в Родопите!), така и директна - чрез финансирането им по определени канали.

В този план, едва ли е случаен фактът, че точно, когато в средата на 90-те години бяха издавани речници на „помашки" език, имаше „научни" конференции и прочие активни мероприятия на гръцките служби за сигурност, в Родопите се създаде „помашката партия" на Камен Буров.

През декември 2009 г. пък в Триград се появи ПОМАК - Партия „Обединение за мир, автентичност и култура". Като Буров, учредителите й също говорят за „етнически мир", „конвенция за националните малцинства", „идентичност", „асимилация" и прочие обичайни клишета.

Не трябва да се забравя и, че идеята за „помашка нация" е пълно копие на разрушителните за българското национално единство идеи за „македонска нация" и „шопска нация", които са изработени и провеждани като официална политика от Белград.

Ето защо, с водената вече шест десетилетия дефанзивна и игнорираща „помашкия" въпрос българска външна политика повече не може да се продължава.

Със заравяне на главите в пясъка с гръцките номера по сръбски образец няма как да се справим!

Евгений Еков

Геноцид над Българи в Македония !!!

Здравко Здравески иска да остане в България. Експолицаят от Македония си пази в пликче и зъбите, които му избили в затвора в Прилеп.



5-членно семейство на наши сънародници търси спасение в България. Здравко Здравески е родом от гр. Прилеп, Македония 45-годишен Семеен с четири деца. Един от основателите на ВМРО в Македония. Бил е официален задграничен представител на ВМРО в Холандия. Съпругата му Добрила Здравеска е внучка на войводата Георги Стоянов от Крушево, загинал по време на защитата на Крушевската република. През 1994 г. семейството е било репресирано, заради притежаването на българска литература. Здравески е арестуван без никакъв повод, а домът им е бил незаконно обискиран, откъдето е иззета българска литература. Докато мъжът е бил държан в ареста, Добрила Здравеска е притискана от униформените да предаде останалата литература, както и документите и печата на задграничното представителство на ВМРО, оглавявано от съпруга й. След идването на власт на правителството на Любчо Георгиевски, Здравко е служил в Македонската полиция, където е бил командир на подразделение на частите за бърза интервенция, т. нар. „Лавове”. Участвал е активно във войната с албанските терористи през 2001 година. След края на войната е служил в специалните части “Тигри”. Има офицерско звание “Капитан”. Заради прояви на пробългарско самосъзнание е уволнен от служба през 2005 г. и разжалван, а през 2007 му е скалъпен поръчков процес с фалшиви свидетелски показания за извършена измама и е вкаран в затвора. Впоследствие свидетелите срещу него се отказват от показанията си пред нотариус заявявайки, че са ги дали под принуда. Присъдата е обжалвана и коригирана от Върховния съд на Македония, но въпреки това Здравко е оставен 2 години абсолютно противозаконно в затвора в Идризово/Скопие/, а по-късно в Прилеп, където лежи до септември 2010 година. Там е бил жестоко измъчван, редовно е бил зверски пребиван. Има тежки травми от мъченията, избитите си зъби пази в торбичка. Извергите редовно са го дрогирали с наркотици и хапчета, за да не е в състояние да се оплаче, или да отива на свиждане с близките си. След адските мъчения и побои не му е оказвана медицинска помощ и му е отказван преглед при лекаря в затвора. Вследствие на това е получил тежко възпаление на цялата глава и е имало опасност да умре. По чудо е останал жив! Всичко това е било единствено, заради това Здравески да се откаже от своето българско самосъзнание! Управителят на затвора Драган Пенков не е позволявал никакви срещи на Здравко с близките му, както и срещи с адвокат. Впоследствие 5 адвокати са били отказани да защитават Здравески пред съд, заради нечовешките средновековни инквизиции. През това време семейството му е репресирано и са убити брат му, както и братът на съпругата му Добрила. Случаите са заведени като “битови инциденти”, а убийците не са осъдени и са на свобода. В момента единият от убийците се заканва на семейството на голямата му дъщеря, че скоро ще “приключи” и с тях, защото са българи.
Със случая на Здравко е бил запознат Спас Ташев - съветник на министъра за българите в чужбина. Ташев го е посетил в затвора в Прилеп и е разговарял със Здравески. След като излиза от затвора, Здравко идва с жена си и трите си деца в България, тъй като неговият живот, както и този на близките му са застрашени в Македония. В момента, 5-членното семейство живее в Благоевград, без никакви доходи, морална и финансова помощ, нито от страна на българската държава, нито от страна на институции и организации. Животът им е в опасност, тъй като те са с виза на временно пребиваващи и на 22 декември, трябва да напуснат България и да се върнат в Македония, заедно с децата си, където има реална опасност от физическа ликвидация.
В близките дни ще организираме пресконференция с участието на Здравко Здравески и неговото семейство, за да запознаем обществеността с фашистките методи на репресии и геноцид в република Македония, по отношение на нашите сънародници там. Случаят ще бъде отнесен и до световните и европейски правозащитни институции – ООН, Европейският съд за правата на човека в Страсбург, където г-н Здравески смята да заведе дело срещу македонската държава. Ще бъдат сезирани Европейската Комисия и Европейският Парламент. Подготвят се писма и до дипломатическите мисии на страните членки на ЕС и САЩ в София, относно геноцидът над българите в БЮРМ, превърнал се в държавна политика на тази страна.
Призоваваме да се публикува информацията за Здравко Здравевски, както и банкова сметка, на която да се изпратят помощи за гладуващото и изстрадало семейство. Апелираме всички българи за съпричастност и солидарност, към тези изпаднали в нужда и репресирани, заради самосъзнанието си наши сънародници.
IBAN: BG98UBBS80021030302 230
СМЕТКА : 1030302230
БАЕ: 20080023


Интервю

Искам българско гражданство и убежище, защита от Майка България, ако се върна в Македония ще бъда убит.” Това поиска вчера чрез медиите 46-годишният Здравко Здравески, който временно живее на квартира в Благоевград с трите си деца и съпругата си Добрила. Той е бивш македонски полицай, капитан и бивш командир на отряд от подразделението “Лавове” (спецназ на македонското МВР, който беше разформирован - б.р.).

Участвал е активно във войната с албанските терористи през 2001 година. След края на войната е служил в специалните части “Тигри”. Бившият полицай е арестуван за първи път през 1994 г.с обвинение, че съхранява българска литература.

“Когато дойде на власт Любчо Георгиевски, ме възстановиха на работа. Тогава се чувствах човек, у хората в Македония нямаше страх. Четяха се свободно български вестници. Но след като той не бе избран, моето семейство отново бе преследвано. Пак ме вкараха в затвора, обвиниха ме с фалшиви показания. После Върховният съд ме оневини, но вече бях изтърпял присъдата.

За последно ме пуснаха от затвора сега през юли месец и дойдох при семейството си, което избяга по-рано от Македония в България. В края на месеца ми изтича визата. Аз няма да се върна в Македония”, разказа Здравески. Той показа как му са избити зъбите в затвора в Прилеп. Показа и полицейското си яке с дупка от куршум. Срещу него стрелял колега, но не успял да го ликвидира.

Сега Здравески с трима синове, дъщеря и съпруга, се моли държавата да му помогне. В Благоевград живее благодарение на приятели.