Догодина ще се навършат 55 години от края на гражданската война в Гърция (1946-1949 г.). На практика тя се превърна в удобен повод за гърците да направят поредното етническо прочистване в Егейска Македония и Беломорска Тракия. По своя размах антибългарският терор на гърците в годините на тази война доби масов характер и доведе до изгонването на стотици хиляди българи от родните им огнища. Повечето от тях намериха убежище в бившите соцстрани. Преобладаващата част от тях след години по понятни причини се върнаха да живеят в България и днешната Б.Ю.Р. Македония.
Днес някои бежанци от Егейска Македония, българи по произход и самосъзнание, правят опити да си върнат гръцкото гражданство. Във всички цивилизовани страни, всеки роден на територията на държавата или имащ поне един родител местен гражданин няма пречки да си възстанови съответното гражданство. По подобен начин постъпи и демократизираща се България след 1989 г., когато без допълнителни формалности разреши на изселените по време на възродителния процес турци да си върнат българското гражданство.
Как постъпва съседна Гърция, сега членка на ЕС и имаща претенциите да бъде демократична държава. Още през 50-те години гръцките власти разрешават на част от емигрантите в бившите соцстрани да се върнат в родината. След падането на хунтата в средата на 70-те години на 20-ти век такова право получиха и всички останали, но забележете, само тези, които са гърци. За всички българи от Егейска Македония и Беломорска Тракия не бе разрешено да си възвърнат гръцкото гражданство. На практика няма разлика между гръцкия национализъм нито на черните полковници от фашистката хунта, нито на десните партии, нито на левите. Всички те са обладани от пещерния антибългаризъм, залегнал в пангръцката "мегали идея".
След 1990 г. гърците отвориха отново границите на държавата за нова вълна изселници към Гърция. Отново обаче път се даде само на етническите гърци - главно т.нар. понти от бившите съветски републики. Гръцки паспорти получиха и някои от каракачаните от България.
Егейските българи отново бяха оставени извън борда. На книга те имат известни права да си възвърнат гръцкото гражданство, но те трябва да се запишат с гръцките имена, наложени им някога от властите, когато са живели в Гърция. Истинско чудо ще е, ако гръцката държава даде на етнически българин, роден в Егейска Македония да се запише в гръцки паспорт с българско име. Лично аз не знам за такъв прецедент. Но дори и паспорт с гръцки имена не могат да вземат българите-бежанци от Егейска Македония. Изключенията са много малко.
Процедурата за възвръщане на гръцкото гражданство е крайно усложнена. Първо трябва да се поиска удостоверение за раждане от съответната община. То обаче не се издава веднага, а кандидатът подава молба в общината, която се изпраща в Атина. Казва му се да чака. Някои чакат вече повече от 10 години. Заради възрастта, някои и въобще не дочакват искания документ. Обикновено гърците не си правят труда да дават аргументиран отговор защо се отказва връщането на гражданството. Не може да се отрече, че византийската хитрост не им е чужда. Един писмен отказ би дал правото на ищеца да осъди Гърция в някой международен съд. Чисто и просто нещата се протакат. Някои общинари в Костурско и Леринско (и на други места из тази част на Македония), които по понятни причини говорят доста сносно български, откровено казват на бежанците дошли да си търсят правата, че тия райони на Егейска Македония са поставени в черен списък от Атина. При подаването на молбата за връщане на гражданството в съответната община не се дава входящ номер и е трудно след това да се докаже, че изобщо тя е подадена. Общинарите се позовават на определени инструкции от столицата. Повече от ясно е какви са те - да се препятства по всякакъв начин възможността на етнически българи да получат гръцки паспорти.
Наскоро се чу, че е влязъл в сила нов закон за бившите емигранти. Но и в него има изрази като "гръцко самосъзнание" и "гръцка идентичност". Докога? Каква е тоя параноичен страх от всичко българско.
На думи гръцкото правителство е за задълбочаване на отношенията със съседна България. На практика обаче Атина непрекъснато води антибългарска политика. Българските граждани се дискриминират по всякакъв начин. Често явление е на границата при Кулата да не се дава право да влязат в Гърция и да се слагат черни печати в паспортите на 70-80 годишни старци, тръгнали да видят за последно родните си места и свои роднини. Повече от ясно е, че те не отиват на гръцка територия за да работят нелегално. Елинската антибългарска злоба обаче няма край. Тя е възпитавана у поколения гърци и трудно някога ще се изкорени. За съжаление в момента България е докарана до положение да зависи от съседна Гърция, главно заради членството в ЕС. Много вероятно е Атина да направи всичко възможно да забави колкото се може влизането на България в Европейския съюз. Има много други случаи за антибългарското поведение на Гърция като например с митичните мечки около строежа на КПП "Илинден" по пътя между гр. Гоце Делчев и Драма. Мисля, че сега е ред да се появят и живи динозаври в районите на договорените вече други контролно-пропускателни пунктове при Маказа и Рудозем. Всичко е само въпрос на време.
Мичо ЛЕРИНСКИ
събота, 3 май 2008 г.
Кратка приказна за селото Желево, Македонија
Селото Желево се наоѓа во областа Костур, Македонија. Тоа било едно од поголемите села во Костурско, веднаш по селото Смурдеш во Корешта. Желево е опкружено со планини и се наоѓа на подножјето на планината Бигла. Тоа е убаво и сликовито село. Реката Бистрица извира од планините блиску селото а се влева во Солунскиот залив. Сместено е на патот кој ги поврзува Костур и Лерин. Пред 1912 година селото броело околу 270 куќи. Имало две државни училишта, едно средно училиште и две цркви - Свети Никола и Свети Атанас. На неговата североисточна граница се наоѓа селото Писодери а на север, селото Герман, северозападно се селата Рудари и Папли, а на југоисток, селата Ошчима и Терсиа.
Основање на селото
Не е точно познато кои биле првите доселеници на Желево. Денес тоа е поделено на два дела - Старо Желево и Ново Желево. Не постојат конкретни историски информации кои би ни покажале кои биле првите доселеници во селото. Секако, како и за другите села, така и за Желево, постојат легенди коишто ни кажуваат за првите жители.
Една од овие легенди, која јас ја сметам за најинтересна, го кажува следното. По неуспешното востание против Турците, шест или седум семејства живееле во бегство и се населиле на местото наречено “Старо Желево” каде што имало густа и непробојна шума. Оваа локација била практично недопирлива за Турците и затоа доселениците ја сметале за сигурна. Турците никогаш не би се осмелиле да влезат во такви места. Всушност не ни постоела потреба тие да влегуваат во таквите места бидејќи тие биле најзаинтересирани за рамнините, кадешто живееле луѓето, а не за планините. Така се настанало населеното место Желево. Но кои биле доселениците и од каде дошле, останува непознато за нас. Дури и годината кога ова се случило ни е непозната, ниту пак е позната годината кога се случило востанието против Турците. Јас лично сметам дека оваа легенда е вистинита, бидејќи повеќето села во Македонскиот планински регион настанале на овој начин. Револти и востанија се случувале и “рајата” (заробеното население) морало да ги напушти своите домови, да бега од Турците и да се крие по безбедни места односно во планините.
Еминентниот Белгиски научник и политичар Augier Bousbec кој патувал по Балканот во 1553 година како амбасадор на Императорот Фердинанд Први, ни раскажува за дополнителни причини поради кои Христијаните ги напуштале своите домови и плодна земја и бегале на непристапни локации. Тој го пишува следното: “Често Христијаните биле вознемирувани од Турската заморувачка грубост и безобразие и се повлекувале од “кралските патишта” и оделе на места кои биле недостапни и безбедни, оставајќи им ја плодната земја на моќните Турци.”
Поради тие причини населението било присилено да остави се зад себе и да бара побезбедни локации за криење од прогонот на поробителите, и да започне подобар живот. Повеќето населени места во Македонија, како и во останатите делови на Балканскиот Полуостров, се појавиле поради прогонот на Турците.
Не е точно познато колку долго доселениците живееле на првата локација - Старо Желево, но по сета веројатност може да се заклучи дека тие таму останале долги години. Така барем вели легендата. Што ги натерало жителите да го напуштат ова место и да се преселат во Ново Желево? Старите луѓе ни велеа дека слушнале преку традицијата, дека преселбата се случила по еден пороен дожд. Се вели дека дождот бил толку пороен и застрашувачки што ги урнал куќите, ги одвеал животните, ги уништил градините и нивите на луѓето од Старо Желево. Тоа ги натерало да се преселат на сегашната локација - Желево. Темелите на куќите од Старо Желево сеуште постоеле до 1915 година.
Една друга легенда раскажува за специјалната церемонија којашто била изведувана од селаните пред да се населат на нова локација. Луѓето верувале дека со изведувањето на церемонијата, новата населба ке биде заштитена од уништување и од човечка рака и од природни несреќи. Церемонијата се состоела од следното: по предлог на некои од постарите жители, два јунци-близнаци биле впрегнувани, и со нив се изорувала бразда по границите на селото. Две млади момчиња, исто така близнаци, ги воделе јунците. Изгледа дека ова суеверно верување навистина делувало во случајот на Желево. Повеќето од блиските села биле или запалени или уништени за време на востанието или од некоја природна кататрофа, но Желево останало недопрено до ден денешен. Желево не било допрено ниту од Илинденското Востание, ниту од Балканските Војни, ниту пак претрпело штети од Првата или Втората Светска Војна.
На почетокот жителите го заработувале својот леб како дрвосечачи. Тие сечеле дрва од густата шума и ги носеле на продажба во малото градче Лерин. Истовремено тие започнале да се занимаваат и со резбарство, изработувале дрвени чинии, лажици и ковчези. Некои од нив ја искористиле погодната околина полна со разновиден дивеч и започнале да се занимаваат со лов. Други изработувале рала, тркала за коли, запрежни коли и слично, кои што ги продавале на селаните во соседството. Подоцна, почнале да ја обработуваат земјата. Земјата била недоволно плодна а било потребно и сено за стоката.
Образите на възрастните хора, с които разговаряхме, са замацани, а някой моменти са изрязани за спестяване на място, или за запазване сигурността на самите хора. Приятно гледане:
http://uk.youtube.com/watch?v=9JifvhHsbaQ
Greek liars
In 1985 the Greek government hired the Greek professor Kofos (a Vlah from Magarevo, Bitolsko) to study the Bulgarian problem in Aegean Macedonia. The professor found out that in Aegean Macedonia there are 750,000 Bulgarians. This report was to be presented to the Slavic symposium in Bucharest, 1986. After Belgrade found about that, the Serbs sent a protest note to the Greek government. Professor Kofos was stopped but the Bulgarian delegation managed to smuggle a copy of the report.In the year 1998 the Greek government again hired two professors from the University of Cambridge to study the Bulgarian question in Aegean Macedonia. They came with the report that, in Aegean Macedonia there are 673,000 Bulgarians. The Cambridge University press in Athens refused to publish it. The two professors most demonstratively left the university. Greece grudgingly tolerates the Macedonian nationality because if it opens the BULGARIAN CAN OF WORMS, THINGS WILL GET VERY MESSY.
НИКОЛА СТОЯНОВ ОТ ВОДЕН, ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ - В ГЪРЦИЯ УВОЛНЯВАТ ЗА БЪЛГАРСКО ИМЕ
Той има съдбата на хиляди българи, останали в Егейска Македония след Балканската война от 1913 а. Тогава районите на градовете Костур, Лерин, Воден, Кукуш и др.са завладени от Гърция и започва асимилация, която не е секнала и до днес.
На 12 ноември т.г.екип на в. „Нощен Труд" посети град Воден, днес Едеса, и се срещна с гръцкия гражданин Николас Стоидис. Стоидис е председател на организацията „Български човешки права в Егейска Македония”, но не знае български и разговорът ни се провеждана английски.
Баща му се казвал Михаил Стоянов, родом е от Воден, а майка му Ленка е от Варна. Всички те са прекръстени с гръцка фамилия Стоидис.
През 1992 г. синът им дръзва да възстанови българското име на рода си-Стоянов. Оттогава животът му се преобръща с главата
Максим КАРАДЖОВ
- Как е името ви по паспорт?
- Николас Стоидис, опитах се да го променя на Стоянов, но гръцката държава ми отказа. Те казаха, че нямам право да го променям на Стоянов, защото не е гръцко име и в Гърция нямало нито един българин.
- А защо искате да сте Стоянов?
- Защото баща ми беше Стоянов. Името му е Михаил Стоянов и е роден тук, във Воден, през 1913 г. Майка ми е от Варна и се казва Пенка. Тя идва тук, във Воден, 16-годишна и се омъжва за баща ми. канската воина. Стоидис е понтийско име, нали знаете понтийците? Те са бегълци от Турция.
- И ходихте ли в съда?
- Отидох, през 1996 г. тук, във Воден, но ми отказаха и сега името ми си остава за съжаление Стоидис.
- Защо не говорите български език?
- Защото българският е забранен тук.
- А вашите родители не ви ли говореха на български?
Баща ми го говореше. Но аз ходех в гръцко училище и не научих езика. Знам около хиляда думи, разбирам при говорене отчасти, но не мога да говоря.
- Имахте ли проблеми за това, че искате да възстановите бащината си фамилия?
- Първият проблем е, че всеки, който признае тук, че е българин, веднага бива освобождаван от работа, уволняват го, става безработен. И аз съм пример за това. Работех като инженер за енергийна компания. Завършил съм Политехническия университет в Атина, специалност минно инженерство. Но светкавично бях освободен от работа още през 1992 г., защото казах, че не съм грък, а българин. Същото се случва и с много други хора. Но те не искат да говорят за това. Крият го, защото иначе остават без работа. Това се отнася до всички. Иначе никой не е арестуван или вкаран в затвора.
- Има ли и други уволнени като вас?
- Има такива хора, познавам ги почти всичките, те са много бедни хора, защото са без работа. Те не могат да заемат държавна служба. И много други проблеми имат.
Свещеникът Никодим Царкняс бе освободен от гръцката църква, защото призна, че не е грък. И много други хора, като г-н Сидиропулус. Той бе държавен служител, но светкавично бе освободен, защото основа македонската организация „Вино жито". Имената на всички са погърчени още от 1925 г. Моят приятел Димитър Илиевски се води Дамянидис, Георгиевски - Георгиадис, Атанасов е Атанасиадис, Петровски е Петридис... Друг проблем е постоянното наблюдение от страна на тайните служби. Гръцката тайна полиция е много силна в тази част на Македония. Хиляди са агентите на тайната полиция и вече знае, че сте тук. Може би утре ще ви проследят, но няма и да го знаете. Веднъж пет коли преследваха един човек и дойдоха дотук от ГКПП-Кулата и чакаха отвън.
- Международни организации за човешки права знаят ли за проблема ви?
- Хелзинки уоч има офиси в Атина. И бяха заинтересувани от моя случай и напра'виха доста изявления срещу гърците и също в Интернет и чрез други средства протестираха срещу тази забрана, но това не доведе до резултати.
- Сега какво правите, всеки ден?
- С приятели направихме много голям сайт в Интернет на гръцки, най-големия на Балканите, ще ви дам адреса да си го гледате в България.
- Безработен тогава от какво живеете?
- Трудно е, но ми помагат. Сорос ми подари джип...
- Българските власти запознати ли са с вашия проблем?
- Осъществих някои контакти с български консули в Солун за национална подкрепа, но българското правителство явно отхвърли тази идея, защото те казаха: „Сега искаме да сме в Европейския съюз и няма да получим финансова подкрепа. Имаме нужда от
гръцка помощ."
- Вашите родители живи ли са?
- Починаха, нямам брат или сестра. Разведен съм, имам 20-годишна дъщеря, която живее с майка си тук.
- Тя знае ли, че баща й е българин?
- Тя казва, че е скопска македонка.
- Имате ли роднини във Варна?
- Три пъти съм бил във Варна, имам далечен братовчед, посетих го преди около пет години, защото майка ми е родена там.
Абонамент за:
Публикации (Atom)